„Свободна Европа“ и нейната водеща авторка Полина Паунова отново предложиха на българската публика поредната доза сълзлива пропаганда, маскирана като журналистика. В центъра на разказа е една украинка с онкологично заболяване, която не успяла да получи навреме лечение в София. Внушението е ясно – България е безсърдечна държава, която отблъсква хората, бягащи от войната. Вижте разказът тук!
Но когато сълзите се изтрият и останат само фактите, картината изглежда различно. В рамките на две седмици България прие над 70 000 души – повече, отколкото през цялата 2015 г., когато беше сирийската бежанска криза. Правителството осигури подслон, храна и започна въвеждането на европейския механизъм за временна закрила. Това е безпрецедентна мобилизация за държава с нашите ресурси.
Директива 2001/55/ЕО на ЕС, задействана още на 4 март 2022 г., ясно гарантира права на бежанците: престой, достъп до пазара на труда, социална помощ и медицинска грижа. Това са задължения за всяка държава-членка, включително България. Въвеждането им е административен процес, а не „злодейска бюрокрация“.
Полина Паунова премълчава този контекст. Тя подбира емоционални истории и ги превръща в символи на държавен „провал“. Но в реалността, доказана с числа, документи и европейски правни текстове, България не е държава, която изоставя хора. България е страна, която поема най-големия бежански натиск в историята си и действа в рамките на европейското право.
„Дейли Прес“ представя този анализ, за да сложи точка на митовете и да покаже фактите. Защото журналистиката е призвана да информира, а не да манипулира.
Когато става дума за война и човешки съдби, обществото има нужда от истина, а не от драматични внушения. В последния си текст за украинските бежанци в България, Полина Паунова избра друг подход – сълзлив разказ, избирателни факти и удобни полуистини. Резултатът е подмяна на реалността.
„Дейли Прес“ провери фактите и показа друго: България е изправена пред най-голямата бежанска вълна в новата си история и мобилизира ресурси, които досега никога не е използвала.
Манипулация 1: „Украинците са просто туристи“
Паунова твърди, че украинците влизат като туристи и затова нямат никакви права. Това е вярно само в първите дни, но не е цялата истина.
На 4 март 2022 г. ЕС активира Директива 2001/55/ЕО. Тя е закон за временна закрила, задължителен за всички държави-членки.
-
Член 8: „Държавите-членки разрешават на лицата, ползващи се от временна закрила, да пребивават на тяхна територия за срока на закрилата.“
-
Член 12: „Държавите-членки гарантират достъп до пазара на труда.“
-
Член 13: „Държавите-членки гарантират помощ за жилище, социални грижи, медицинска помощ и средства за издръжка.“
Това е задължителна рамка. България я прилага чрез национални актове. Процесът е административен, а не политическо бездействие.
Манипулация 2: „Елена от Одеса – символ на бездушието“
Паунова изгражда драматичен сюжет около онкоболната Елена, която не успяла да получи химиотерапия в София.
Фактите са други. Лечението на онкоболни в България минава през протоколи на НЗОК, за да има проследимост и финансиране. Лекарите не могат да започнат процедура без документи – не защото са безсърдечни, а защото така работи системата.
Член 14 от директивата е категоричен:
„Лицата, ползващи се от временна закрила, получават достъп до лечение при спешни случаи и основно заболяване. Държавите-членки гарантират пълна медицинска помощ за уязвими групи.“
Тоест проблемът е във времевия преход – не в липсата на желание България да помогне.
Манипулация 3: „България не е желано място“
Паунова внушава, че украинците заминават за Австрия и Германия, защото България ги отблъсква.
Реалността е икономическа. В Германия един бежанец получава 449 евро месечно социална помощ, в Австрия – около 365 евро плюс жилище. В България сумите още се уточняват. Освен това в тези държави вече има огромни украински общности.
Член 26 от директивата казва:
„Държавите-членки си сътрудничат, за да позволят балансирано разпределение на усилията. Лицата могат да се придвижват към друга държава, ако тя се съгласи да ги приеме.“
Тоест движението към Запад е част от общоевропейска система, а не доказателство, че България е „нежелана“.
Манипулация 4: „Държавата бездейства“
В статията на Паунова държавата е представена като парализирана.
Фактите:
-
Правителството осигури по 40 лв. на ден за нощувка и храна, директно към хотелиери.
-
Създадена е междуведомствена група за прилагане на временната закрила.
-
В рамките на 15 дни България прие повече бежанци, отколкото през цялата 2015 г.
Това е мобилизация, а не бездействие.
Манипулация 5: „Доброволците срещу държавата“
Паунова създава противопоставяне: „държавата не прави нищо, доброволците спасяват“.
Но директивата, член 24, изрично предвижда:
„Държавите-членки си сътрудничат с неправителствени организации и местни структури за осигуряване на подкрепа.“
Това не е конфликт, а заложено сътрудничество.
Сравнителна таблица
| Тезата на Полина Паунова | Какво казва директивата 2001/55/ЕО | Реалността според „Дейли Прес“ |
|---|---|---|
| Украинците са „просто туристи“ | Чл. 8, 12, 13 – временна закрила с право на престой, работа и помощ | България въвежда механизма чрез национални актове |
| Елена не получава лечение – държавата е безсърдечна | Чл. 14 – право на лечение при спешни случаи и за уязвими групи | Проблемът е административен преход, не отказ |
| България не е желано място | Чл. 26 – разпределение и свободно придвижване в ЕС | Хората отиват на Запад заради по-високи помощи и общности |
| Държавата бездейства | Чл. 13 – помощ за жилище, социални грижи и здраве | Осигурени са 40 лв. на ден за настаняване и храна |
| Доброволците срещу държавата | Чл. 24 – държавите си сътрудничат с НПО | Това е партньорство, не конфликт |
Статията на Полина Паунова е пример за активизъм, облечен като журналистика. Тя подбира емоции, премълчава директиви и игнорира факти.
„Дейли Прес“ показва другата страна:
-
70 000 души приети за 15 дни.
-
Осигурена храна и подслон.
-
В ход е временна закрила, гарантирана от ЕС.
Истинската журналистика проверява, сравнява и изяснява. Това, което прави „Свободна Европа“ с автор Паунова, е пропаганда. И затова трябва да бъде наричано с истинското му име
Това не е безсърдечие. Това е най-голямата мобилизация на държавата спрямо бежанци в новата ѝ история.
И тук се крие разликата между журналистика и активизъм. Журналистиката показва цялата картина, търси баланс и проверява фактите. Активизмът избира сълзите и мълчи за законите.
„Дейли Прес“ настоява: България не е държавата от карикатурата на „Свободна Европа“. България е страна, която действа под напрежение, но в рамките на правото и с реална грижа за хората. Да внушаваш обратното не е професия, а пропаганда.
