Скътана над варненското село Разделна, върху висока каменна тераса, крепостта Петрич Кале е едно от онези места, които сякаш пазят живо дъха на миналото. Тя няма нищо общо с едноименния град Петрич в Югозападна България, освен съвпадението в имената. Нейната история, вкопана в скалите и изписана по бурните векове, носи в себе си легенди, слава и трагедии.

Каменната крепост на Византия

Петрич Кале е построена през V–VI век като част от сложната византийска отбранителна система по Черноморието. Името ѝ идва от гръцкото петрин – „каменна крепост“, и напълно подхожда на внушителните отвесни скали, които я опасват.

Историческите сведения са оскъдни, но достатъчни, за да очертаят нейното значение. В периода на Първата българска държава тя вероятно губи отбранителната си функция, а наоколо възникват славянски селища. С идването на византийската власт обаче крепостта отново оживява. През 1154 г. арабският географ Мохамед ал-Идриси я описва като „голям, хубав и богат град“ – свидетелство за процъфтяващ живот в нейните зидове.

През годините на Втората българска държава Петрич Кале достига разцвет, но съдбата ѝ е решена през 1388 г., когато пада под османска власт.

Кръстоносците под стените

Един от най-драматичните епизоди в историята на крепостта е свързан с Варненския кръстоносен поход. На 7 ноември 1444 г. войските на кръстоносците достигат Петрич Кале. Източниците разказват как с помощта на оръдия те разбиват портите и срутват част от стените. Щурмът е кървав – мнозина загиват, но пък унгарци и славяни, държани в плен, намират свободата си и са изпратени обратно по родните им места.

Археологическите тайни

Крепостта е изследвана за първи път през 70-те години на XX век, а едва през последното десетилетие археологическите проучвания са възобновени. Те разкриват, че през XV век Петрич Кале е била опасана с тройна стена и дълбоки ровове, докато отвесните скали на запад и север – високи до 35 метра – я правят почти непревземаема.

Достъпът е възможен единствено от юг – тясна скалиста ивица, която свързва твърдината с Авренското плато.

Сред находките изпъкват две масивни правоъгълни кули, всяка с размери 11 на 9 метра, днес запазени до 7 метра височина. Две крепостни стени – високи 5–6 метра – все още стоят като свидетели на бурното минало. Разкрита е и малка еднокорабна църква, обградена с гробове, както и жилищни постройки от XI–XII век.

Стълбата към недрата на скалата

Една от най-големите загадки на Петрич Кале е вкопаната в скалата стълба. Тя е дълга около 20 метра и води към два огромни водни резервоара с обща вместимост над 700 кубически метра. Това съоръжение е било жизненоважно за обитателите на крепостта в дните на обсада.

Наред с архитектурните останки археолозите откриват богат набор от артефакти: стрели, пръстени, накити, колани, монети и различни железни предмети, които допълват картината на някогашния кипящ живот.

Как да стигнем до Петрич Кале?

Днес крепостта е достъпна за всеки, готов да се впусне в приключение. Намира се над село Разделна, едва на 30 километра от Варна. До селото може да се стигне с автомобил или с влак до жп гара Разделна. Оттам, в края на селото, започва неасфалтиран път, който отвежда към платото.

Непосредствено след населеното място ще забележите голям електрически стълб с табелка „Петрич кале“. Следвайте указанието и навлезте в гората – след кратък преход ще се озовете на върха на платото, където миналото се разкрива в цялото си величие.

Гледката и тишината

Днес Петрич Кале е място, което впечатлява не само с историята си, но и с природната си красота. От крепостта се открива невероятна гледка към цялата равнина – простор, който кара човек да се почувства едновременно малък пред величието на времето и част от една древна история, написана с камък и кръв.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук