Някъде в покрайнините на Витоша, там, където шумът на града избледнява и песента на птиците се смесва с ромона на планинска вода, се крие едно място, за което малцина знаят. Място, обвито в мистерия, обгърнато в зеленина и пазено от… змей. Там водата не просто тече — тя избира. Казват, че ако пред извора застане човек с нечиста душа, той замлъква. А ако си достоен — ще отпиеш от „Живата вода“, позната още като Чешмата на Щастието. Добре дошли в село Боснек – южната порта към тайните на Витоша и сърцето на Боснешкия карст.
Стражът на Боснек: Шествековният космат дъб
Още при влизането в село Боснек, едно могъщо дърво привлича погледа — това е 600-годишният космат дъб, наричан от местните Стражът на селото. С внушително стъбло с диаметър 1.8 метра и обиколка над 5.6 метра, дървото се извисява край пътя като жив свидетел на отминали епохи. Оградено и укрепено в основата си, то все още устоява на времето, бурите и човешките стъпки. За жителите на Боснек дъбът е не просто дърво – той е пазител, духовен символ и отправна точка за всеки, който влиза или напуска селото. Ако вярваме на легендите, под сянката му можеш да оставиш тревогите си, а той ще ги пази, докато не се върнеш отново.
Разходката започва: Как се стига до извор „Живата вода“
Село Боснек се намира само на 45 км от София и е лесно достъпно по магистрала „Струма“. Но пътуването не е просто преместване по карта – това е преход между два свята. С всяка измината минута пейзажът се променя, въздухът става по-чист, а времето сякаш забавя ход.
Маршрутът до извора е лек и достъпен – около 4 км в посока, със слаба денивелация. Пътеката започва от малък паркинг в края на селото и следва течението на река Добри дол, приток на река Струма. Маршрутът е част от по-дългата „Алея на карста“ – тематична 10-километрова обиколна пътека с информационни табели, които ще ви запознаят с растенията, животните и геологията на района. Всичко тук е живо – не само природата, но и историите.
По пътя: Пчели, песни и спомени
Докато вървите, няма как да не се потопите в атмосферата. Песните на птиците ехтят над горите, а край пътеката може да срещнете местни пчелари, предлагащи ароматен мед от пчелин „Боснек“. Поляните и ливадите, където някога са растели букови гори, днес приютяват разнообразие от билки и диви цветя. Местата за отдих с пейки и масички са идеални за кратка почивка или пикник.
Магията на извора: Змеят, който пази водата
След около час спокойно ходене стигате до извора. Погледът ви първо ще се спре на каменен заслон, а след това – на гранитната глава на змей, от чиято уста извира ледена планинска вода. Това не е обикновена чешма. Според преданията, ако си грешен – водата ще спре. Ако си чист – ще потече. Нашата потече. А легендите още се разказват от местните с трепет и уважение.
Чешмата е наричана „Живата вода“, „Чешмата на Щастието“, а някога, през XVII век, османският пътешественик Евлия Челеби я е описал като „изворът, който лекува“. Водата понякога спира да тече без предупреждение. Според науката, това се дължи на подземна кухина, която събира вода и се изпразва и пълни периодично. Според хората обаче… тя избира.
Автор на скулптурата на змейската глава е Негри Будинов – каменоделец от съседното село Кладница. Никой не знае с точност кога е поставена, но със сигурност е запазила мистиката на мястото.
Пещерата на уединението
Над извора, само на 5-10 минути изкачване по стръмна пътечка, ще откриете Пещерата на Живата вода. До входа ѝ стои надпис, поставен от участниците във „Фермата 2“, гласящ, че именно тук свети Иван Рилски е търсил уединение и връзка с Бог. Вътре ще откриете икона на Света Богородица… и понякога – прилепи. Тишината тук е плътна, свещена. А усещането – почти като да прекрачиш прага на времето.
Природен рай, скрит от шумните пътеки
За разлика от северната страна на Витоша, където е пълно с туристи, южната – около Боснек – е дива, тиха и истинска. Тук се срещат над 120 вида птици, включително скалният орел, бухалът и ливадният дърдавец. Горите са дом за благородни елени, сърни, вълци и дори кафява мечка. Ако сте късметлии (и тихи), може да зърнете някое от тези същества. А ако не – поне ще дишате въздуха, който местните наричат „белият дроб на Перник“.
Легендите не умират – те живеят тук
Боснек не е просто село. Това е място, в което легендите продължават да дишат. Местните разказват истории за змей, който отвличал девойки, за юнак, който го победил, и за водата, която избира. На 200 метра от селото се издига Кръстът – място с останки от тракийска крепост. А на няколко километра се намира пещерата Духлата – най-дългата в България, достъпна само с водач.
Пътуване към себе си
Изворът на Живата вода не е просто природен феномен. Това е преживяване – дълбоко, истинско и лично. Място, където можеш да останеш насаме със себе си, да отпиеш от водата и да повярваш – дали в науката, дали в легендите, или просто в тишината на планината. Ако търсите нещо истинско, нещо скрито – Боснек ви очаква.
Съвет от Дейли Прес:
Вземете си вода, фотоапарат и… малко вяра.
