Време беше. Време беше някой да разчупи шаблона на посткомунистическото литературно кръжокчество. Да излезе от лирическата скука, от изнасилената философия и снобския речник, и да разкаже история, която хваща за гърлото. И точно това направи Тео Енев – млад писател, който дойде не от столичния литературен салон, а от дълбините на Родопа планина.
Книгата му „Татул“ се превърна в неочакван фурор – не защото е поредното издание, претендиращо за дълбочина, а защото е написана със страст, динамика и смелост. Прилича повече на кино, отколкото на традиционна българска проза. И точно затова работи.
Първоначално подигравани – и заглавието, и концепцията. Как така „Татул“? Какво е това – митология, история, фикция, езотерика? А отговорът е прост: всичко. Но с хъс. И със замах.
Романът прескача времето, разбива клишетата, заиграва се с легендите и ги вплита в сюжет, който те кара да четеш до 3 през нощта.
Критиката го подценяваше – публиката го обожава.
И неслучайно в кулоарите на литературните форуми вече го наричат „българския Дан Браун“ – не заради имитация, а заради способността му да направи интригата интелигентна, а знанието – вълнуващо.
Неговият „Татул“ не е просто книга – той е опит да се напише нова българска митология с модерни средства. И опитът успя.
📚 Кой е Тео Енев?
Родом от сърцето на Родопите, Енев не е „литературен продукт“, не е плод на столично издателско лоби. Той е самороден талант, с дръзка визия и респектираща културна памет.
И най-вече – с куража да вярва в българското. Но не това с нафталина, а онова – с мистиката, кръвта, и силата на старите тайни.
