Българската демокрация отново се огъна под тежестта на собствената си безразличност. В лицето на Ивелин Михайлов – бивш пиар, бивш сценарист, настоящ месия на измисленото величие – парламентът прие човек, срещу когото има данни за финансови злоупотреби, пирамидални схеми, измамени инвеститори и опасна идеологическа агресия. Това не е просто новината на деня – това е диагноза за състоянието на политическата култура в България. Михайлов е създателят на т.нар. „Исторически парк“ – кичозен, лъскав декор с патриотарска естетика и спорен източник на финансиране. Според различни публични разследвания и показания на потърпевши, инвестиционният модел на парка напомня на класическа пирамида – инвеститори влагат стотици хиляди левове в обещания за дивиденти, които така и не получават. Появиха се и информации, че той формално е прехвърлил собствеността на съпругата си, като се е развел фиктивно, за да избегне отговорност и разследвания. ДАНС се намеси, прокуратурата беше сезирана, парламентът дори създаде комисия – но нищо. Българската държава отново остана зрител. И днес този човек има своя парламентарна група.
Партията му „Величие“ не предлага идеи, не предлага решения – предлага страх. Конспирации. Агресия. Въоръжена реторика. Появиха се сигнали, че около формацията функционира паравоенно формирование, наречено „Български юнак“, което провежда „обучения“ и военни игри с идеологически заряд. Изведнъж, под прикритието на „народната воля“, в Народното събрание влезе нов тип политически играч – не реформатор, не визионер, а предприемач на омразата.
Европейските консерватори не скриха шока си. Германски представител на ECR заяви публично в пост на немски език: „Dieser Einzug in das Parlament zeigt, wie anfällig unsere Demokratien für skrupellose Machtinteressen geworden sind.“ – „Това влизане в парламента показва колко уязвими са нашите демокрации за безскрупулни интереси за власт.“ Това не е просто упрек към България – това е камбанен звън за целия ЕС.
Случаят с Ивелин Михайлов не е изолиран. Той е симптом. Симптом, че институциите са абдикирали, че медиите мълчат или слугуват, че гражданите са отвратени, а сенките пълзят към властта. В една нормална страна, човек с толкова сериозни съмнения около себе си щеше да бъде разследван, осъден или поне поставен под обществена карантина. У нас той получи ефир, трибуна и депутатски имунитет.
Политическата култура е това, което допусне. А днешната България допусна публично лице, върху което тежат обвинения за манипулация, измама, лъжа и пропаганда, да представлява народа. Това е не просто срам. Това е открито подиграване с демокрацията. И въпросът вече не е дали Ивелин Михайлов ще остане в политиката. Въпросът е: кой го пусна там и защо никой не го спря навреме?
