Войната винаги идва с оправдания. С думи, които звънят еднакво, но звучат различно в зависимост от това кой ги изрича. Владимир Путин и Бенямин Нетаняху – двама лидери, разделени от идеологии, култури и съюзи, но обединени от едно: решимостта си да атакуват, за да „се защитят“. И двамата твърдят, че го правят в името на сигурността, историята и бъдещето на своя народ. И двамата се позовават на екзистенциална заплаха. Но само един от тях е демонизиран глобално. Само един попада под ударите на санкции, обвинения и истерично медийно осъждане. А другият – се радва на политическо разбиране, военна подкрепа и почти религиозна тишина.
През февруари 2022 г. Путин заяви, че Русия започва „специална военна операция“ в Украйна, защото там се извършвал геноцид над руснаци в Донбас, че украинското ръководство било „неонацистко“ и че НАТО доближавало опасно границите на Русия. Отговорът на Запада? Възмущение, викове за трибунал, блокиране на имоти, забрани на спортни събития, дори отмяна на културни прояви с руски артисти. Въпрос на морал, казаха.
Юни 2025 г. – Нетаняху напада иранска територия, с мотива, че Иран „щял да направи ядрено оръжие“ и заплашва Израел. „Няма да допуснем втори Холокост“, обявява пред света. Израел обстрелва ирански обекти, а в същото време американски самолетоносачи пазят фланговете. Великобритания подкрепя „правото на Израел да се защитава“, Германия изразява „разбиране“, а Франция мълчи подозрително дълго.
Къде е разликата? Няма такава. И двамата лидери извеждат националната сигурност като оправдание за настъпление. И двамата действат превантивно, поне според думите им. И двамата се позовават на тежки исторически травми. Но само действията на единия се приемат като „легитимни“. Това, което за Путин е „инвазия“, за Нетаняху е „защита“. Това, което в Москва се нарича „стратегическа операция“, в Тел Авив е „морална необходимост“. Това не е геополитика – това е морален шизофренизъм.
Западната дипломация отново се оголи в най-уродливата си форма: лицемерна, избирателна, обслужваща интереси, а не ценности. Защото ако си на „правилната страна“, можеш да бомбардираш, да убиваш, да нарушаваш международното право – и пак ще получиш покана за снимка с американския президент.
Путин беше наречен „новият Хитлер“. Нетаняху – „пазител на мира в Близкия изток“. А светът… гледа, мълчи и се задавя от двойния аршин, с който измерва болката. Въпросът вече не е кой е агресор, а кой има лиценз за агресия. И отговорът, както винаги, не е в правото – а в съюзите.
Дейли Прес ще продължи да следи хладнокръвно хипокризията на големите. Защото когато правдата се изговаря само на английски, значи истината е била задушена още на родния си език.
