Родопите крият в себе си местности с дълбока история, местности, пропити от болка и скръб. Една такава местност е местността Съдилището, която както подсказва от името си е мястото, където според преданията, осъдените на смърт били водени и захвърляни.
В мрачните прегръдки на Родопите, където вековните гори дишат с тежестта на забравени кървави тайни, съществува място, което и самата земя отхвърля – Съдилището. Това не е просто отвесна скала, а зинала паст на ужаса, проход към отвъдното, напоен с болка, отчаяние и вечни проклятия. Всяка педя от тази прокълната земя вибрира от ехото на хиляди предсмъртни стенания, погребани под камъните и корените на дърветата.
На едва 20 километра от Рудозем, по пътя на трансграничната екопътека „Хвойна – Ставруполи“, която сякаш води към бездната, се намира този древен олтар на смъртта. Съдилището – скала, която се спуска в недрата на земята, към гръцкото гранично село Демерйон – е била последната спирка за осъдените.
Но не просто хвърлени, а ритуално принесени в жертва, чиято кръв е напоила земята, за да храни отдавна забравени, но все още гладни същности от мрака. Пътят дотам преминава през призрачното село Мочуре, където последните останали жители са сенки на миналото. Техните очи са видели твърде много, а гласовете им шепнат мрачни предания, пазени от поколение на поколение. Те разказват за нощи, когато от бездната на Съдилището се издигат ледени стонове, за призрачни фигури, които се движат между дърветата под светлината на мъртвата луна, и за невидими ръце, които дърпат непредпазливите към ръба на пропастта.
Мрачните сказания на обречените: Истории от бездната
Всеки камък, всяка пукнатина в тази скала е свидетел на ужасяващи деяния, напоени със страха на обречените и жестокостта на палачите.
Проклятието на Драгановия Зов
Преди векове, в епоха на глад и суеверия, млад мъж на име Драган, набеден несправедливо за кражба, е бил довлечен до Съдилището. В мига преди да бъде захвърлен, той издигнал изкривено от болка лице към черното небе и изрекъл проклятие, което разтърсило земята: „Нека тази земя да е вечно прокълната! Нека всяка стъпка на нечист човек тук да бъде посрещната от хиляди писъци! Нека кръвта ми, пролята без вина, да преследва вечно всеки, дръзнал да оскверни покоя на тези, които несправедливо загинаха!“ Оттогава се говори, че при пълнолуние, ако се осмелиш да приближиш ръба, можеш да чуеш как зовът на Драган се носи от бездната, а въздухът около теб става леденостуден, сякаш от нечисто присъствие.
Воалът на Мъртвата Вещица
Далеч в миналото, когато страхът от магия е бил смъртоносен, една стара жена, известна като вещица заради своите познания за билки и древни ритуали, е била осъдена на най-страшната смърт – да бъде хвърлена в Съдилището. Преди да я тласнат, тя свалила своя тъмен, извезан със забранени символи шал, и го хвърлила в пропастта, като прошепнала с последен дъх: „Моето тяло ще се разбие, но моят дух ще се вплете в този воал! Той ще бъде смъртна мъгла за онези, които търсят зло, и капан за душите на обречените!“ До днес, особено в мъгливи утрини, над Съдилището се появява неестествена, гъста мъгла.
Местните я наричат „Воалът на Мъртвата Вещица“.
Те разказват, че ако човек се изгуби в нея, често го води директно към ръба на пропастта, сякаш духът на вещерката все още сее отмъщение, а в шепота на мъглата се чуват зловещи заклинания.
Независимо от факта, че маршрутът до Съдилището е маркиран и изглежда примамливо с места за отдих, не позволявайте на видимото спокойствие да ви заблуди. Тази красота е само тънък воал над една ужасяваща истина. Въздухът е натежал от неизплакани сълзи и кръв, попили в почвата. Всеки полъх на вятъра е шепот на прокълнати души, всеки шумолящ лист – предупреждение от отвъдното.
Преди да дръзнете да стъпите в Съдилището, задължително уведомете органите на гранична полиция в Рудозем. Не само заради официалните процедури, но и защото се говори, че техните пазители са единствените, които могат да осигурят минимална защита срещу мрачните сили, витаещи в тази прокълната земя.
