Част I: Прикритата империя зад сергиите и светлините
Между редовете на павилионите на Илиянци, където деликатният аромат на подправки се смесва с шума на натоварени колички и гласове от целия свят, малцина знаят какъв сложен механизъм се крие зад едно от най-могъщите бизнес-лобита в столицата. Китайските търговци – деликатни, приветливи и винаги дискретни – пазят завидно единство, което на незапознатия изглежда просто умела търговия. Но под повърхността съществува невидима йерархия, която прераства отвъд икономиката и опира до самата политика.
Как успява това лоби да контролира не само търговията, но – според нови оперативни данни – и политическото поведение на своите хора и служители? Разследването на Daily Press тръгва по нишките на едно ново явление: търговията с гласове в предизборен период, модерирана не от познатите улични „бригади“, а от задкулисно китайско лоби.
Част II: Китайската общност и неформалният ред
Илиянци е повече от пазар. То е „Чайнатаун“ на София – отделен свят с безбройни контакти, който придава на града пулс на истинска столица. Най-големите партиди дрехи, обувки, техника, фалшиви и оригинални марки, се управляват от няколко влиятелни фамилии. „Старейшините“, както ги наричат, не само уреждат наеми и доставки, но и посредничат при преговори с властите, изглаждат спорове и интегрират новите сънародници.
Именно това доверие позволи на китайското лоби да остане невидимо за обществото дълго време. Сивата икономика, според данни на службите, минава през добре изолирани канали – стоките пристигат, продават се, парите се преразпределят.
Част III: Новият акцент – търговия с гласове
Последните парламентарни избори извадиха наяве нова тревожна тенденция. Според оперативни полицейски сведения и източници на Daily Press, в месеците преди вота някои от по-бедните работници в китайските магазини са били индиректно принуждавани да гласуват по определен начин. При проверки на трудови договори и разпити на служители се появява сходен модел: работодателите подават „желанията“ си по линия на етническа и бизнес лоялност, а работещите получават „бонуси“ – ваучери, временни увеличения на надници или по-леки смени.
Източници твърдят, че част от договорките за гласове са минавали през неформални срещи, далеч от светлината на прожекторите. За първи път сериозна политическа партия е активирала представители на азиатските бизнес среди, предоставяйки финансови или административни стимули. Точният брой на „осигурените“ гласове остава неизяснен, но по всичко личи, че лобито е придобило сила не само да търгува със стока, но и да влияе на изборните резултати.
Част IV: Шепа печалба, много тишина
Китайските търговци в Илиянци не дават гласност на тези процеси. Интервюираните работници и собственици говорят само при анонимност. „Не искам да има ядове за никого, нищо не мога да кажа“, отговаря възрастен мъж, докато избърсва прах от витрините. Местни активисти и представители на неправителствени организации са категорични: ако има организирана търговия с гласове, тя остава далеч от радара на обикновените проверки.
Част V: Кой ще надникне зад завесата?
Проблемът с контрола върху гласовете не е нов, но пренасянето на такива тактики във външни общности създава нови рискове за българската демокрация. Органите на реда готвят нови проверки, а политици – нови дебати. Но ще има ли воля за реални разкрития?
Илиянци си остава мястото, където силиконовият блясък на фалшивите стоки прикрива истинския размах на сиви и нови зависимости. Какво още ще извади денят наяве – предстои да разберем.
Daily Press следи темата. Очаквайте нови данни и свидетелства.
