Витоша се продава имение за ужасяващите 23 МИЛИОНА ЛЕВА – недвижим символ на надмощие, достъпен само за избрани. Това не е просто къща – това е трофей, златен билет в клуба на недосегаемите. С площ над 2000 кв.м, вътрешен басейн, СПА, асансьор, гаражи за автопарк, панорамна тераса като сцена от филм за мафията и охрана, която не пита за документи… този имот е българската Версай. Обявен е от международна луксозна агенция, но се пази като тайна. Локацията – Бистрица, там където обикновен човек не ходи дори на разходка, защото въздухът е прекалено скъп. Говори се за енергийни босове, международни играчи и бивши политици, които не търсят дом, а крепост. Една дума: власт.
Но нека го кажем направо – колко трябва да печелиш, за да купиш това? Направихме сметката. За да си позволи такова имение, едно семейство трябва да изкарва минимум 255 000 лева на месец в продължение на 25 години, и то ако спестява 30% от всяка стотинка. Да, правилно прочете: четвърт милион лева на месец. А ако искаш да го купиш веднага, кеш, без усмивки към банките – трябва да си натрупал поне 23 милиона чисти, което значи: 1 милион лева доход на месец за 2 години, или чиста печалба от 3-4 милиона лева годишно в продължение на цяло десетилетие. Или, разбира се… дядо ти да е бил министър-приватизатор, а чичо ти – в Дубай.
София вече не е град – тя е арена. Тук хората не живеят – тук се състезават по лукс. А докато ти броиш стотинките в „Лидл“, някой друг избира дали кухнята му да е от черен мрамор или от вкаменен оникс. България не е бедна държава. Просто ти не си на правилната страна на улицата.
И тук идва черешката на тортата: колко струва поддръжката на такава имотна мечта? Според експерти, само годишната издръжка на подобен палат е в рамките на 200 000 до 300 000 лева. Това включва персонал – чистачка, готвач, градинар, охрана, техник за басейна, сметки за отопление и охлаждане, поддръжка на фасада, асансьор и електроника. В месечно изражение това прави между 17 и 25 хиляди лева – повече, отколкото повечето българи ще видят за година. И това е без ремонти, без нови мебели, без изненади.
София вече не е град – тя е арена. Тук хората не живеят – тук се състезават по лукс. А докато ти броиш стотинките в „Лидл“, някой друг избира дали кухнята му да е от черен мрамор или от вкаменен оникс. България не е бедна държава. Просто ти не си на правилната страна на улицата.
