В самото сърце на западна България, където Черна гора прегръща с мълчание древните зидове на Гигинския манастир, се случи нещо, което хиляди наричат чудо. В нощта на 26 юли, сред тишината на обред и молитва, една икона проплака, а тежко болна жена – с диагноза рак на панкреаса – стана на крака и си тръгна от манастира без чужда помощ. Сълза от лицето на Св. Дамян, свидетели в църквата и едно изцеление, което не може да бъде обяснено с медицина. Така започва историята, която разтърси цяла България.
Елена Божкова, 52-годишна учителка по биология от Плевен, бе доведена в Гигинския манастир от дъщеря си Мария – фармацевт по образование и вярваща по душа. Жената била отслабена, почти неподвижна, с тежки болки и отказ от последваща терапия след три изтощителни химиотерапии. Отец Никанор ги приел, отслужил водосвет пред иконата на светите безсребреници Козма и Дамян – покровители на болните и страдащите. В този миг, докато майката мълвяла молитвата си с усилие, някой прошепнал „Гледайте!“ – и всички погледи се вперили в иконата. По лицето на Св. Дамян, точно под дясното му око, заблестяла сълза. Бистра, като капка роса, но в храм без влага, без отворени прозорци, без обяснение.
Д-р Венцислав Милев, специалист по образна диагностика от София, който също бил на поклонение, потвърждава пред „Дейли Прес“, че е видял влагата с очите си. Според него тя не може да се обясни нито с мухъл, нито с конденз. А мигове след това – пред смаяните очи на около двайсет души – Елена Божкова започнала да се надига. Първо се изправила, после направила крачка, а след това – още една. В края на литията, тя сама излязла от църквата, придружена от дъщеря си, която плачела и се кръстела едновременно. Три дни по-късно, в софийска болница, скенер показал невероятното: няма и следа от тумора. Данните били изпратени за второ мнение – и отново същото. Панкреасът чист. Лекарите, макар и сдържани в изказа си, признават неофициално: такова нещо не се среща.
Отец Никанор не бърза да обявява събитията за чудо. За него това е знак – и изпитание. Казва, че от години в манастира се случват неща, които не подлежат на лесно обяснение. Иконата, пред която се е случило всичко, е осветена преди петнайсет години, и оттогава до днес много вярващи твърдят, че са получили изцеление след молитва пред нея. „Не е време за сензации. Ако Господ е погледнал към тази жена – нека тя свидетелства с живот и благодарност, не с шум“, казва той.
От онази вечер насам, манастирът не е спирал да приема хора. Понякога идват по над 1000 души на ден. Някои носят болни деца, други снимки и документи. Всички се молят. Някои снимат. И всички гледат към иконата – не от суеверие, а от надежда. Българската православна църква засега не е излязла с официална позиция, но се говори, че епархията проучва случая с участието на богослови, историци и лекари.
Историята на Елена Божкова вече обикаля интернет. Но за мнозина тя не е просто сензация. Тя е въпрос. И надежда. Дали е чудо? Или просто вяра, която побеждава болестта? Отговорът може би ще остане между стените на Гигинския манастир – и в сърцата на онези, които вярват, че понякога небето слиза съвсем близо до земята.
