В България всяка година се изразходват над 78 милиона лева за възнагражденията на социалните работници в системата на Агенцията за социално подпомагане. Целта е да се осигури грижа, подкрепа и достоен живот за социално слабите. Резултатът обаче е друг – хаос, формализъм и институционално безсърдечие, докато стотици хиляди живеят под прага на бедността.
Журналистическа проверка на Дейли Прес показа, че в страната работят близо 2 700 социални служители, които получават средно по 2 392 лв месечно. Само за тяхното възнаграждение държавата заделя над 78 милиона лева годишно. Същевременно, до нашата редакция ежедневно достигат сигнали за изключително затруднен достъп до социални помощи, забавяния с месеци, и дори откровен отказ на институциите да реагират в критични случаи.
Майка на три деца от Видинско разказа, че е подала молба за помощи през октомври, но до края на зимата не е получила отговор. През това време семейството ѝ е преживявало с една електрическа печка и подарени дрехи. Такива истории вече не са изключение, а се превръщат в новата норма. Проблемът не е само в бедността, а в самата структура на системата, която вместо да помага, понякога спира живота на най-уязвимите.
Дейли Прес се допита до специалист в сферата на социалните политики, пожелал анонимност, който обясни, че в много случаи „работата на социалния работник е сведена до отчет и формуляри“. По думите му, системата е натоварена с излишна администрация, липсва достатъчно контрол върху реалните резултати, а в някои общини дори се наблюдава пренасочване на социални средства към близки до властта доставчици на услуги. Според експерта, липсата на външен одит и независим механизъм за обратна връзка превръща цялата система в самозатворен цикъл на бюрокрация и прикрити грешки.
На този фон управленският състав на агенцията продължава да получава възнаграждения, надхвърлящи значително средното ниво за страната. Агенцията за социално подпомагане, съставена от десетки дирекции, е затънала в структурни противоречия, които години наред не намират решение. Стратегии се пишат, пари се отпускат, но крайната грижа не стига до тези, за които е предназначена.
В разследването на Дейли Прес изплува и друг тревожен модел – хората, търсещи помощ, често се сблъскват с враждебност и подозрение от страна на служителите. Системата действа така, сякаш социалната помощ е милостиня, а не законно право. Всичко това поставя под въпрос самия смисъл на институционалната солидарност в България.
Истинската бедност не е само в празния хладилник, а в отказа на държавата да се наведе към нуждаещия се. Докато хиляди семейства броят стотинки, машината на социалното подпомагане си върти отчетите. И ако това е „грижата“ на държавата, тя струва твърде скъпо – и човешки, и финансово.
