Румъния влезе в политически и фискален колапс, от който трудно ще излезе. Само за една година – 2024–2025 – либералното управление остави след себе си разбит бюджет, рекорден дефицит от над 9% от БВП, замразени еврофондове и анулирани президентски избори заради съмнения в руска намеса. Въпреки широка „проевропейска“ коалиция, страната се оказа парализирана, обществото – обезверено, а доверието на инвеститорите – изпарено.
Сега на премиерския пост стои Илие Боложан – ново лице, стар проблем. Идва с обещания за стабилност, но под него гори политическа земя. Президентът Ничесор Дан – независим, но обгърнат от същите технократски кръгове – не успява да вдъхне доверие.
На този фон България трябва да се огледа внимателно в огледалото на северната си съседка.
Защото ПП („Продължаваме промяната“) в България говори със същите думи, изповядва същите идеи и прилага същите подходи. „Рестартираме държавата“, „иновации“, „плосък данък“, „бизнес среда“… Чухме го. Видяхме го. Получихме го – в Румъния.
Там либералната кауза за „по-малко държава“ доведе до изчезване на държавата. Здравеопазване в колапс, обезлюдени региони, външен дълг, който нараства лавинообразно, и чуждестранни инвеститори, които започнаха да си тръгват.
А ние в България вече усетихме първите симптоми:
– Разпад на институции и отказ от отговорност,
– Уволнения на експерти заради „нови лица“,
– Публични финанси, балансирани с ПР, а не с икономика.
Румъния беше експериментът. България ще бъде последствието, ако позволим същите либерални инженери отново да поемат кормилото.
Този път не може да се каже „не знаехме“. Вече виждаме как изглежда краят на приказката за технокрацията и новия морал – в северна съседка, под ръководството на сродните по идеология формации.
Няма нужда от нова измама. Нужно е ново отрезвяване.
