В политиката няма случайности – има зависимости. А понякога те са обвити в меката хартия на книги, преминали през тънкия филтър на „културни програми“. Така изглежда и случаят с финансираното от Община Пловдив издателство „Жанет 45“, зад което стои не кой да е, а депутатът от Демократична България и вечен трибун на „моралната“ левица – Манол Пейков.
Докато Пейков кръстосва ефирите и Фейсбук пространството с възвишени речи за почтеност, реформи и борба с задкулисието, неговото издателство тихомълком прибира хиляди левове от общинския бюджет. Само през последната година „Жанет 45“ е получила не по-малко от 1800 лева за книга на Ина Иванова и е била част от разпределение на още близо 16 000 лв за книги, сред които няколко негови. Всичко това – от културния бюджет на Пловдив, градът, в който Пейков има солидно политическо влияние, изградено още по времето, когато се представяше като борец за „истинския Пловдив“ срещу ГЕРБ.
И тук идва най-циничният елемент: именно коалицията ГЕРБ – ДБ, която публично отрича сама себе си, се разкрива в тези малки детайли. ДБ твърдят, че са антисистемни, а се хранят от същата хранилка, която критикуват. Пейков – „острието на културния фронт“, както сам се самоопределя – се оказва част от добре смазаната машина за пренасочване на обществени средства към приближени структури. Само че вместо обществени поръчки за асфалт и бордюри, тук имаме тънки корици, поезия и лирика. Деликатното лице на политическата хранителна верига.
Когато става дума за „Жанет 45“, моралът е в зависимост от бюджета. Защото нека не се лъжем – в момент, когато десетки млади автори не могат да издадат книгите си, защото нямат достъп до мрежите и кръговете на „почтените“, същите тези „почтени“ – с депутатски имунитети и медийни лупи – прибирали парче по парче от културните фондове. Стига лицемерие. Когато политик държи перото, не го прави, за да пише истина, а за да редактира реалността така, че да изглежда благородна. Въпросът е – кой плаща мастилото?
Пловдив днес финансира „културата“ на Манол Пейков, утре ще финансира моралните манифести на други партийни литерати. А народът? Той ще чете между редовете. Ако изобщо му останат пари да си купи книга.
