България вече е официално разглеждана като главно депо и транзитна точка за сивия, понякога открито нелегален, бизнес с оръжие. През 1990-те България се превръща в стратегически възел на международни оръжейни операции, организирани от известни фигури като Виктор Бут. Именно тук се установява ключовата връзка между Bout и български оръжеен брокер — Петър Мирчев. Според разследване на The New Yorker, Мирчев е наречен „главен доставчик на оръжие в България“, управляващ фирмата KAS Engineering, регистрирана първоначално в София, а по-късно лицензирана от Гибралтар. В интервю Мирчев откровено заявява: „My obligation is to put stuff inside the plane. From there, I don’t give a shit where the plane will go.“The New Yorker
Bout започва оръжейната си кариера по време на първото си посещение в София през 1995 г., кацайки от Шарджа и насочвайки се право към офиса на Мирчев. Именно тук стартира неговото глобално развитие като посредник в доставки към конфликтни зони в Африка и Близкия изток
Години наред чрез летища като Бургас се изнасят големи количества оръжие към региони под ембарго – например Ангола и Уганда – като много от крайните получатели се покриват чрез фалшиви end‑user сертификати. Според доклади на ООН от 2000 г., повечето от тези сделки са осъществявани чрез KAS и спомагани от въздушен транспорт, опериран от Bout=
Литературната мостра на този криминален свят е изобразена от покойния майстор на българската мафиотска проза Христо Калчев, който безпрекословно използва истинските имена на участниците. Bout е радикално представен като централна фигура в глобална схема от проксита, посредници и прикрити фирми, чийто корени започват именно в България – Калчев описва корупциони не механизми и прагматичния цинизъм на тези операции.
Последните събития през 2025 г. показват, че механизмите, изкуствено създадени по времето на Bout, функционират дори и днес. Петър Мирчев е обвинен в организиране на оръжейни доставки на стойност около 53,7 милиона евро към мексиканския наркотрафик CJNG — с използване на фалшиви сертификати и мултинационални канали, включително България и Източна Африка
Тази позиция превръща България не просто в хранилище на оръжейни доставки, а в централна точка за сивия оръжеен бизнес, обслужваща международни конфликти. Логистика, фалшиви договори, посреднически структури и фабрики формират впечатляваща мрежа.
В светлината на тези факти Дейли Прес заявява пред читателите си: България е призната не само като географски коридор, но и като основна платформа за международен сив бизнес с оръжие — с дълбоки литературни, политически и криминални отражения. Bout и българските му мрежи продължават да действат като символ на глобализацията на неконтролирания и често сенчест трафик на военна техника.
България, братя, отдавна не е просто държава. Тя е географско недоразумение с международен лиценз за подставено лице. Сега официално сме признати и за депо на мръсния оръжеен бизнес – нещо като оръжеен Free Shop на Балканите, през който минават автомати, ракети, дипломати, предатели и прокурори, а народът минава само покрай магазините.
Да си партньор на Виктор Бут, който вдъхнови Никълъс Кейдж в „Цар на войната“, не е малко. Оказва се, че докато Западът се бореше с терора, тук от складовете в Сопот, Ловнидол и Божурище тръгваха колети за Африка, Йемен и кой знае къде. И не през задния вход, а през парадния – със „сертификат за краен получател“ и благословията на държавата.
Българинът Петър Мирчев – човекът, когото американците сега гонят като голям играч, десетилетия наред беше просто „гражданин със склад“. А Виктор Бут – представен в романите на Христо Калчев не като измислен герой, а със собственото си име – се разхождаше из София с такъв апломб, сякаш тук е Женева, а не Банкя.
Проблемът обаче не е само в оръжията. Проблемът е, че България няма морален център. Превърнали сме се в логистичен гнилоч – удобно тихо пристанище за големите играчи, в което народът вярва, че това е нормално. Че няма значение какво се изнася, важното е да влизат пари. А после, когато експлодират складове или отровят някой търговец, се питаме: „Ама защо у нас?“
Защото България е „удобна“ – с гъвкава съвест, меки граници и достатъчно сиви фигури в костюми, за да се поддържа привидна стабилност.
Сега САЩ отново ни посочиха с пръст. Не за корупция. Не за правосъдие. А за оръжие. Защото България продава не просто автомати, а собствената си душа. На парче, през офшорки и транзитни складове. Винаги с фактура и без срам.
И докато ни поздравяват за това, че сме евроатлантици, истината е една: ние сме просто транзитна държава. На чуждата воля, на мръсните пари и на голямото мълчание. А някъде от другия свят Христо Калчев вероятно се подсмихва. Не защото е бил пророк. А защото е писал това, което днес официално наричаме реалност.
