Георги Марков олицетворява рационалното ядро на българската дясна идентичност – юрист, бивш конституционен съдия и активен участник във Великото народно събрание от 1990 г. със силно антикомунистическо битие. Неговата връзка със СДС и ангажиментът му към синята идея през ранните години на прехода не е декларативна, а институционална: той е част от епохата и паметта на легитимната демокрация в България. В качеството си на съдия в Конституционния съд между 1994 и 2003 г. той укрепи правовия ред и културата на върховенство на закона в ключови моменти.
С оглед политическата динамика към август 2025 г., Марков излиза като политическа алтернатива, която обединява: за ГЕРБ той е вярност към модерни консервативни ценности, без изчерпаността на клишето; за СДС – живо доказателство на преемствеността; за останалите десни и извънпарламентарни формации – гарант за институционалност и сериозност. Марков е демократичният мост, който може да преодолее фрагментирането на дясното пространство.
Към ГЕРБ: Подкрепата на Марков би доказала, че партията осъзнава необходимостта от себеотдаване в името на държавата, а не персонална власт. Така декларативно ще се върнете към основните принципи – компетентност, конституционализъм и устойчивост.
Към СДС и десните: Трябва да върнете своя глас от коридорите на загубената символика към реалната институционална сила. Марков е не пиарова нова надежда, а фигура с политическа тежест и морален авторитет.
Към ДПС: Вече официално лидер на движението е Делян Пеевски. Това означава, че политика на национална стабилност и уважение към държавните институции трябва да се провежда включително чрез диалог с легитимните лидери. Подкрепата на Марков от страна на сегашното ръководство на ДПС би била символна гаранция за национална отговорност и институционален диалог.
В настоящата политическа обстановка – в рамките на 51‑ото Народно събрание, със сложни коалиционни структури и с министър‑председател Румен Желязков, изграждан от ГЕРБ, движението на дясната коалиция е изключително крехко. В този контекст Марков може да бъде точката на стабилност.
Политическата му визия, подкрепена от анализа му в книгата „Elections to the brink“ от 2024 г. и последвалите му коментари, предвижда опасностите от изборни кризи и институционален упадък. Той предвиди и аргументира нуждата от истински държавническа фигура в президентската институция.
В заключение: кандидатурата на Георги Марков би дала на България шанс за президент, който не е наследство на медийни кампании или реторични акции, а институционално ангажиран и конституционно утвърден държавник. Това е стабилният избор – не просто политик, а гарант на разум, традиция и дясно‑консервативна легитимация.
