София, 5 август 2025 г. – В навечерието на новия аграрен сезон, „Дейли Прес БГ“ получи ексклузивен достъп до официално писмо от Министерството на земеделието и храните (МЗХ), което хвърля светлина върху аграрната структура в района на Белене. Документът, подписан от д-р Георги Тахов, изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол (ИАСАС), и Камелия Димитрова Манолева, адресира въпроси, свързани с наличието на регистрирани земеделски стопанства и видовете култури, отглеждани в землището на града.
Липса на регистрирани стопанства в „Затворно поле“
Според официалната информация, предоставена от МЗХ, „след извършена справка в Регистъра на земеделските производители към дирекция „Растениевъдство“ в Министерство на земеделието и храните, не са налични конкретни данни за регистрирани земеделски стопанства на територията на гр. Белене, свързани със „Затворно поле“.“ Тази констатация е изключително важна, тъй като показва липсата на официално регистрирана земеделска дейност в тази специфична зона, което може да породи редица въпроси относно аграрната политика и регулации в района.
Преглед на културите в Землище СЕКАТ ТЕ 03366, гр. Белене
Въпреки липсата на регистрирани стопанства в „Затворно поле“, писмото разкрива подробни данни за отглежданите култури в по-широкия регион, обхващащ Землище СЕКАТ ТЕ 03366, гр. Белене. Анализът на данните за последните пет стопански години (2019/2020 до 2023/2024) дава ясна представа за динамиката в местното земеделие.
Основни изводи:
- Намаляващи площи с пшеница: Площите, засяти с обикновена (мека) пшеница, показват постоянен спад, като от 525.04 хектара през 2019/2020 г. достигат до 401.76 хектара през последната стопанска година. Това може да е индикатор за променящи се икономически условия, ротация на културите или преориентация на земеделските производители.
- Стабилност при слънчогледа и царевицата за фураж: Отглеждането на слънчоглед остава относително стабилно, а царевицата за фураж запазва константни площи от 152 хектара през целия разглеждан период. Това показва устойчивост в тези сектори.
- Нови култури и липсващи такива: Ечемикът се появява за първи път през 2023/2024 г. с 21 хектара, което е малка, но значима промяна. От друга страна, за култури като царевица за силаж, овес, ръж, тритикале и кориандър няма регистрирани обработваеми площи през нито една от годините, което насочва към тяхното отсъствие в местната аграрна практика.
Данните, предоставени от МЗХ, са ценен източник на информация за състоянието на земеделския сектор в региона на Белене. Тези факти могат да послужат като основа за по-задълбочен анализ и дискусия относно предизвикателствата и възможностите пред местните земеделски производители, както и за формирането на бъдещи политики в сектора. „Дейли Прес БГ“ ще продължи да следи развитието по темата.
Нашият коментар: Поуките от Белене – нужни са действия, не само данни
Получените от „Дейли Прес БГ“ официални данни от Министерството на земеделието и храните относно аграрния сектор в Белене са показателни. Те предлагат рядка възможност да погледнем отвъд общите статистики и да се докоснем до конкретната аграрна реалност в един български регион. Благодарим на МЗХ за проявената прозрачност.
Все пак, освен че ни дава факти, писмото насажда и редица въпроси. Отсъствието на регистрирани земеделски стопанства в „Затворно поле“ е най-смущаващият от тях. Възможно ли е в район с подобен потенциал да няма официално призната земеделска дейност? Или това е по-скоро индикатор за проблем с регистрационните процеси, за скрити икономики, или за неефективно управление на земеделските земи? Подобни пропуски не само подкопават доверието в институциите, но и възпрепятстват ефективното разпределение на субсидиите и подкрепата за истинските земеделски производители.
Динамиката в отглеждането на култури, особено спадът при пшеницата и стабилността при слънчогледа и фуражната царевица, отразява адаптивността на местните фермери към пазарните условия. Тези данни могат да послужат като ценен ориентир за Министерството при формулирането на регионални стратегии за подкрепа, които да отговарят на реалните нужди и тенденции.
В крайна сметка, предоставената информация е важна, но тя е само началото. Истинската стойност на подобна прозрачност се крие в последващите действия. Нужен е задълбочен анализ на причините за установените тенденции, както и предприемането на конкретни мерки за адресиране на проблемите – било то с регистрацията на стопанства, подкрепата за определени култури или преодоляването на административни бариери. Само така данните ще се превърнат в двигател на промяната, а не просто в статистика, която да бъде архивирана.
