Приятелство, прераснало в легенда, рухна със силата на бурен акорд, оставяйки след себе си разочарование, нотариални покани и едно горчиво усещане, че в българската музика вече няма нищо свято. Васил Найденов и Стефан Димитров – двама титанични таланти, носители на емблематични хитове, превърнаха личния си конфликт в обществена драма, наблюдавана под лупа от десетки хиляди читатели на „Дейли Прес“, които не останаха безучастни. Напротив – буквално разглобиха скандала по ноти.
Причината за разрива – спор за авторството и ползването на песента „Там на завоя“, която Найденов изпълни в нов дует с братя Аргирови. Композиторът Стефан Димитров, категоричен, че това е негова творба, обяви, че не иска повече да чува гласа на Васко в своите песни. Изпрати му нотариална покана с настояване да преустанови изпълненията. Васил Найденов отвърна, че няма нищо юридически обвързващо в тази покана и че ще пее каквото иска, както винаги е правил. В основата на всичко обаче не стои само песен, а разпадът на 40-годишно приятелство, пропито с музика, слава и… нерешени сметки.
Докато двамата водещи фигури на българската сцена си разменят укори през медиите, коментарната лавина в социалните мрежи не спира. Именно там – в гласовете на читателите на „Дейли Прес“, се очертаха три основни лагера. Едните застават плътно зад композитора с думите: „Краде му труда, а се прави на приятел!“, „Песента е интелектуална собственост, а не подарък!“, „Добре че Стефан му е писал песните, иначе щеше да си пее на банкетите“. Други пък защитават Найденов с непоколебима увереност: „Кой направи песните хитове? Васко!“, „Гласът продава, не нотите!“, „Кецът е легенда, Димитров да не се прави на ощипана госпожица!“.
Трети, най-многобройни, коментират с откровена тъга и отвращение. „На дърти години всички полудяха“, „Те се карат като кифладжии, не като музиканти“, „Срам! Народът им се възхищаваше, а те се държат като за бакшиши от кръчма“. Тези коментари не са просто цветущи реплики в интернет – те са обществено усещане за падение. Българинът не прощава, когато го карат да гледа как икони се хапят за пари и слава.
В коментарите личат и по-дълбоки въпроси: защо този спор избухва чак сега? Защо толкова години не е имало официални споразумения за авторски права? И не стои ли зад всичко зле прикрито его, ранимост и състезание кой ще остане в историята с главна буква?
Читателите на „Дейли Прес“ не са наивни. Те знаят, че в музикалния бизнес има и суета, и интриги, и пресметливост. Но когато двама от най-големите паднат в калта на публична свада, разочарованието е двойно. Не защото са се скарали, а защото не са намерили начин да го направят тихо, мъжки, с уважение.
„Най-добрият приятел може да ти хвърли пръст в колелата“, написа читателка. Друга добавя: „Беше хубаво, докато траеше. Сега ще помним не песните, а кавгата.“ В крайна сметка не остава друго, освен тишината след аплодисментите. Или както казваше самият Васко в една от вечните си песни: „Телефонна любов…“ Само че в случая – разговорът приключи.
