На едно от най-дивите и закъсани пътища в Западните Родопи, в посока къща за гости „12-та застава“, само на 10 километра от мистичното огледало на язовир Доспат, времето спира. Там, в сянката на старата граница, където пътеките на миналото още помнят стъпките на търговци, бегълци и богове, се издига древен монолит, напукан от съдбата – Пукнатият камък.
Но той не е сам. Наблизо, като застинал вечно пазител, се извисява скала с облик на човешка глава – сякаш изсечена от ръката на титан, наблюдаваща мълчаливо долината от хилядолетия. Тази скална фигура е само една от многото подобни по Родопите, които според някои учени и окултни изследователи са останки от великани, обитавали планината в зората на човешката история.
Легендата за Пукнатия камък – Божие чудо или древен съд?
Легендата, предавана шепнешком сред старите родопчани, разказва за едно пътуване, една тайна и едно чудо. Семейство български търговци се завръщали от Драмско, прекосявайки прастария път, свързвал Северна Гърция с днешна Южна България. С тях – младата и хубава дъщеря на търговеца. Тя го помолила да спрат, да си починат. Той, добър баща, не отказал. Вечерта, при светлината на огъня, бащата видял, че дъщеря му е с наедрял корем. Смущението се превърнало в гняв, гневът – в обвинения. Но дъщерята му отговорила с неподозирана сила и вяра:
„Ако думите ми са истински, този камък да се раздели на две!“
И в този миг камъкът се разцепил със зловещ тътен, сякаш земята откликнала на глас от отвъдното. Оттогава го наричат Пукнатия камък – свидетел на чудо, мълчалив съдник на истини и лъжи. Някои вярват, че това било божествен знак, че дъщерята е носила дете не от човек, а от нещо по-висше – може би от небесно същество или от самите великани, чиито енергийни следи още трептят в скалите наоколо.
Следите на великани – Родопите като врата към древно познание
Окултни учени от България, Англия и дори Индия в последните години все по-често споменават Родопите като портал към друга реалност. Планината е осеяна с мегалити, скални гробници, скулптури, наподобяващи човешки глави и гигантски стъпала, които не са могли да бъдат изсечени с примитивни инструменти.
Скалата с човешка глава край Барутин, според някои изследователи, е част от мрежа от енергийни маркери, поставени от древна цивилизация с невероятни способности – цивилизацията на великани или полу-богове, познати от митовете на почти всички древни култури.
Някои местни разказват, че нощем край Пукнатия камък се чува тътен като от стъпки на колос, други споделят, че в пълнолуние се вижда сянка, която се движи около скалата с човешкото лице, макар никой да не е там.
Пукнатината – портал или печат?
Според окултната теория на „разломите“, когато камък или планина се разцепят по необясним начин, това може да означава освобождаване на древна енергия – или, още по-зловещо, отключване на затворено създание или сила. Някои твърдят, че Пукнатият камък не е просто разцепен, а разделен умишлено, за да „изпусне“ древно заклинание или да отвори път към друго измерение. В народната вяра и езотеричната символика, разцепеният камък често е символ на истина, откровение и божествена намеса.
Посещение с внимание
Днес, мястото е все така диво и почти забравено. Но за онези, които усещат вибрациите на древността, това е място на сила, място, където реалността се размива и миналото се усеща почти физически. Ако посетиш Пукнатия камък и скалната глава край Барутин, не викай, не се смей – вслушай се. Може би ще чуеш онова, което никой не е чувал от векове.
