„Когато си най-добрата в това, което правиш, не се налага да звъниш по телефони – телефоните звънят на теб.“ С тази самоуверена усмивка ни посреща Ванесса – олицетворение на съблазънта, наричана в ъндърграунд средите „Царицата на Студентски град“. 24-годишна, стройна, с нежна кожа и плътни устни, които трудно не си представяш върху себе си, тя живее в свят, в който сексът е бизнес, а правилата се диктуват от нея.
Разговорът ни започва открито, без преструвки. „Аз не съм тук да се влюбвам. Аз съм тук да давам усещане – сигурност, страст, власт. Мъжете искат да бъдат доминирани, но не го признават. И точно това им давам. Затова редовно ме търсят – за да ги чукам. И не говоря само за секса в тесния смисъл. Говоря за онова психическо проникване, в което накрая те остават без сили и без мисъл, но с усмивка. Това продавам – усещането да си ничий и мой едновременно.“
Ванесса не крие, че работи само с определен тип мъже. „Не понасям мизерията, цинизма и лъжата. Не работя с роми. Не работя с пияници. Не пипам никого, който не изглежда така, сякаш уважава тялото си. Искаш да пипаш моето – първо докажи, че можеш да се грижиш за себе си.“ Това е част от нейната политика – твърда, ясна и безкомпромисна.
Питаме я какво най-често искат клиентите ѝ. Усмивката ѝ става широка. „Много често искат да бъдат унижавани. Да им заплюя устата, да им гася цигари в езика. Да ги чукам с колан. Сякаш в реалния живот толкова ги мачкат, че тук искат още – но поне от ръката на жена, която не ги съди. Знаеш ли какво ми казват? ‘С теб поне знам защо страдам – плащам го.’ Това е повече честност, отколкото във всяка брачна двойка.“
Ванесса е категорична: дискретността е свещена. „Никога няма да разкрия име, никога няма да направя снимка, която може да изложи някого. Имах депутати, прокурори, дори един свещеник. Всички искат едно и също – да бъдат забравени за час-два.“
Има ли място за чувства в този свят? Тя поглежда през прозореца с моментна тъга. „Имало е мъже, в които съм се влюбвала. Но това е моят свят. Не е техният. Те си отиват, аз оставам тук. В топлата светлина на хотелската лампа, с аромата на парфюм и мокра кожа.“
Ванесса не търси съжаление, нито аплодисменти. Тя е част от един свят, в който слабите не оцеляват. „Ако не знаеш какво струваш, другите ще ти го кажат – и винаги ще е по-малко,“ казва тя с усмивка, зад която се крие цял арсенал от преживявания, разочарования и лични победи. За нея тялото е инструмент, но умът – това е оръжието, с което печели мъжете.
Ванесса е категорична – не е жертва на обстоятелства, а съзнателен играч в собствената си игра. Тя избира, с кого да бъде, кога и при какви условия. „Най-големият ми лукс е, че казвам „не“ на когото и когато реша. Знам момичета, които не могат. Аз мога.“ Именно тази сила я прави толкова различна – и толкова търсена.
Интервюто с Ванесса не е просто пикантен разказ от сенките на града. Това е огледало на обществото ни – на мъжете, които плащат за контрол, и на жените, които продават илюзията, че го имат. И между тях стои тя – уверена, независима и по-истинска от повечето публични личности, които наричаме „пример“.
Когато я питаме за бъдещето, тя вдига рамене. „Ще си тръгна, когато вече не ме искат. Или когато вече не ме вълнува. Но засега – царувам. И ще чукам, докато имам за кого.“
Ванесса не е просто компаньонка. Тя е огледало на тайните желания на един цял град, облечен в костюми и фалшив морал. И това я прави не само скъпа, но и незаменима.
Послеслов: Дейли Прес държи да уточни, че за това интервю беше изплатен договорен хонорар, както е редно при подобни откровени разговори с висока журналистическа стойност. Смятаме обаче, че всяка дума, всяко признание и всеки момент от този разказ си заслужаваше. Защото зад сенките на нощта често се крие повече истина, отколкото в дневния живот.
