Пепе, с истинско име Петър Делев, е български бизнесмен от Димитровград, добил известност с модната си верига Flair, ресторантите Pepe by the Sea и Pepe Garden Bar, както и с участието си във фотоволтаичния бизнес чрез Mega Solar Power. Представя се като успешен предприемач, свързан със здравословен начин на живот и „зелен бизнес“, но според журналистически разследвания и свидетелства от очевидци, извън светлината на прожекторите стои като организатор на скъпи и скрити партита в Дубай, на които присъстват млади българки, подбрани като „висок клас компания“ за милионери от Близкия изток.
Пепе от Димитровград, който в България се подвизава като успешен бизнесмен със спортни магазини, ресторанти и веган брандове, в Дубай носи друга слава – тази на царя на ВИП удоволствията. Зад фасадата на предприемач с фотоволтаици и здравословни закуски се крие една империя от сексапил, пари и подчинение, каквато дори най-скандалните световни таблоиди биха се затруднили да опишат.
Според разкази, стигнали до „Дейли Прес“, и потвърдени от няколко независими свидетелки, Пепе организира партита за супербогати клиенти – основно от Близкия изток – в апартаменти и яхти в Дубай. Момичетата, българки, подбирани прецизно още от заведенията му по Черноморието, пристигат в Емирствата с обещания за „придружителки“, модели, хостеси. Плаща им се по 1000 евро на ден, без договори, без задължения… и без защита. Самолетни билети, луксозен хотел, шампанско и обещанието, че „няма нищо задължително, но няма и нищо забранено“ – така започва пътят към лукса, който често завършва със сълзи.
Една от тях, бивша сервитьорка в ресторанта му в Свети Влас, разказва, че получила покана да замине за няколко дни в Дубай. Трябвало просто да изглежда добре и да прави компания на „приятел на Боса“. Без ангажименти, но и без право да пита много. Обещанието било 1000 евро на ден и възможност да остане за още „ако всичко върви добре“.
Схемата е проста, но безмилостна. Деветдесет процента от поканените са млади, красиви жени от бедни семейства, отчаяни да се измъкнат от мизерията и мечтаещи за лесен живот. Веднъж щом стъпят на дъбaйска земя, контролът е пълен – неофициален, но реален. Телефоните се проверяват, локациите се сменят постоянно, а камерите… често мистериозно не работят.
Подобни партита в последните години предизвикаха световен скандал под кодовото име „Porta Potty“. Това са събития, при които млади жени от Източна Европа, включително България, са канени в Дубай с фалшиви обещания за модна или инфлуенсърска кариера, а се озовават в свят на унижение, тормоз и пълна беззащитност. Една от тях – украинската моделка Мария Ковалчук – бе открита пребита, с начупен гръбнак и заличени кадри от охранителните камери. Тя оцеля, но малцина говорят след това.
Дубай на пръв поглед е съвършен свят – с небостъргачи, яхти и вечен лукс. Но под този блясък лежи тъмна мрежа, в която бедността се търгува като злато. А Пепе, с неговата показност и фалшива медийна невинност, се оказва един от кукловодите. В България раздава подаръци, играе ролята на „добро момче“ в социалните мрежи и се хвали с „еко бизнес“. В Дубай – той е цар на плътта, покровител на шейхове и играч без правила.
Истината е, че никой не може да го спре. Законът мълчи. Момичетата – също. България продължава да ражда бедни, но красиви – готови да заменят хляба за хайлайф. А Пепе? Той просто знае как да ги използва.
Коментар: Няма закон за морала, но има истина, която боли
Това, което прави Пепе и стотици като него, не е престъпление в буквалния смисъл. Няма насилие, няма договор, няма белезници. Всичко е „доброволно“. Всичко е „лукс“. И всичко е законно. Нито една точка в Наказателния кодекс не забранява да заведеш момиче в Дубай, да ѝ дадеш шампанско и да ѝ кажеш: „Усмихни се, това струва 1000 евро на ден.“
Но това не е бизнес. Това е добре гримирана проституция с етикет „елит“. Това е бедност, изнесена с първа класа и продадена в кутийка с брокат. Това е морална разруха, облечена в „официална оферта“.
И точно затова това няма как да бъде наказано лесно. Защото не нарушава закон – а съвест. А тя не се разследва в прокуратурата.
Затова единственото, което остава, е свободното слово. Само чрез истината, казана в очите, с факти, с имена, със снимки и със свидетелства, може да бъде спрян този тих износ на човешко достойнство. Мълчанието го храни. Светлината го убива.
И затова ще говорим. Докато някой чуе.
