Днес името му звучи в Spotify, TikTok и по клубовете. Но зад ритъма и думите на Jerry Hasani стои история, която не се учи в музикалните школи.
Роден през 2004 във Вльора, Албания, той прекарва първите две години от живота си в страна, която скоро ще напусне заедно с родителите си. Преместват се в Италия, първо в Милано, после в Леньяно. И още от първия си дъх носи предизвикателство – церебрална парализа.
Детството му е белязано от болници, погледи и подигравки.
Там, където много биха се пречупили, той намира оръжие – музиката. Започва да пише текстове, които не търсят съжаление, а респект. Рими, в които гневът и болката се превръщат в улична поезия. От първите му парчета като „Ricchi No“ и „Mostrami La Chiave“, до „Mi Hai Lasciato Solo“ и „Quicksand“, Hasani върви по път, който не приема извинения. Последният му сингъл „Sogno Grande“ е повече от заглавие.
Това е неговият манифест. Песен за тези, които се чувстват изтласкани в ъгъла. За онези, които не се предават.
Jerry Hasani не иска да бъде символ на болестта си. Иска да бъде символ на победата над нея. „Пиша за тези, които са маргинализирани, и за тези, които се борят да излязат оттам“, казва той. И го прави с рап, регеатон и безкомпромисно присъствие.
Публиката го усеща още от първия бийт – не е просто музикант, а боец, който рапира със сърцето си. Когато очите му срещнат светлините на сцената, там няма количка, няма диагноза, няма ограничения. Има само млад мъж, който взривява залата с мечта, по-голяма от всяка бариера. Италианските улици, по които някога се е прибирал сам, днес слушат гласа му по радиото.
Момчето, което някога са подценявали, сега връща звука на собствената си победа обратно към света. И го прави силно, гордо и без страх.
