Коя е Прокълнатата къща, която разкъсва душите на живите
В тихото село Мусачево, само на двадесет километра от София, стои една къща, чиято слава и ужаси се шептят от уста на уста сред местните жители. Счупени прозорци, изкривени от времето рамки и стари дървени греди, надвиснали като ръце на мъртвец, придават на постройката вид на живо проклятие. От десетилетия никой не смеел да я прекрачи.
Домът на смъртта
Според свидетелства, семействата, които някога са се осмелявали да се нанесат, са посрещнали мистериозна и бърза смърт. Първите собственици, брат и сестра, строили къщата върху стара турска гробница и остатъци от разрушен манастир, невиждани от очите на живите.
Те продали имота си в столицата, мислейки, че започват нов живот, но смъртта ги погълнала един след друг, още преди къщата да се напълни със смях и топлина. След тях още две семейства се опитали да завладеят дома, но съдбата им била една и съща — мистериозно и внезапно умирали. Местните жители вярват, че къщата поглъща жизнената енергия на всеки, който стъпи в нея. Дори съседните домове започнали да обезлюдяват, тъй като „лошата енергия“ се разпространявала като чума.
Сини светлини и сенки зад прозорците
Бай Стамен, който живее в съседство, разказва за сини светлини, проблясващи над покрива, и за сенки, които се движат зад прозорците в мрака. Чува се и странен, висок глас, като шепот на душите на мъртвите. Местните твърдят, че дори животните усещат проклятието — никой не позволявал на козите да пасат близо до къщата. Една стара баба опитала да развали прокобата, като извършвала курбани и раздавала чорба за здраве. Но и тя не оцеляла.
Мистериозната сила на мястото
Според местните, под основите на къщата някога е имало старо турско гробище, а преди него — малък християнски манастир. Легендата гласи, че монасите, обитавали манастира, били избити при внезапен набег и телата им били захвърлени в земята, без да получат християнско опело. По-късно османците превърнали мястото в гробница за предатели и убийци, чиито души според вярванията никога не намират покой. Така на един и същи парцел се наслагвали пластове от болка, смърт и проклятия.
Старите хора в Мусачево твърдят, че дори тревата около къщата расте рядко и криво, а нощем вятърът носи странни звуци — смесица от църковни песнопения и неразбираеми, гърлени шепоти.
От деня, в който започнал строежът през 70-те години, започнали и първите странни случки. Работници виждали сенки, които се движат под земята, чували стъпки зад гърба си и усещали внезапен студ, който пронизвал до костите. Един от тях твърдял, че е видял монах в черно расо да стои неподвижно в средата на фундамента и да го гледа, а седмица по-късно напуснал селото и никога не се върнал.
Днес къщата стои полуразрушена, обгърната от бурени и тишина, но никой не смее да я доближи.
Дори пътеката към нея е обрасла, сякаш самата природа се опитва да я погълне и изтрие от спомените на живите. Местните твърдят, че в безлунните нощи прозорците ѝ проблясват в синьо, а от вътрешността се чува тънък, протяжен звук, напомнящ плач.
„Който прекрачи прага ѝ, няма да види изгрева“, казва бай Стамен, кръстейки се три пъти. И в Мусачево никой не се осмелява да провери дали е прав.
