В списъка с 4400 държавни имота, които властта обяви за продажба под етикета „отпаднала необходимост“, попадна и един от най-ценните археологически обекти в София – римският амфитеатър на Сердика. Хотел „Арена ди Сердика“, построен буквално върху част от арената, не крие интерес да придобие и останалия терен. По информация на „Дейли Прес“ компанията собственик – FairPlay International, е готова да извади милиони, за да получи пълен контрол върху имота.
Фактът, че подобен обект изобщо е влязъл в този списък, е скандал сам по себе си. Амфитеатърът е вторият по големина на Балканите след Колизеума и е датиран между III и IV век. Част от него вече е експонирана в сутерена на хотела, но останалите терени, върху които лежат руините, са изоставени. Две десетилетия археолозите настояват за цялостно проучване, но държавата така и не осигурява финансиране.
Сега, вместо разкопки, държавата предлага сделка. Теренът фигурира в списъка като „недоизползван имот“, без бележка, че съдържа археологическа ценност. Според юристи това отваря врата за частна сделка, при която купувачът може да получи обекта на пазарна цена, без реална оценка на културната му стойност.
Столична община вече е поискала теренът да бъде прехвърлен безвъзмездно, но до момента няма отговор. В кулоарите се коментира, че държавата предпочита да го продаде, защото може да прибере бързи приходи от няколко милиона лева. На практика това би означавало уникален паметник на културата да се превърне в частен актив, използван за повишаване на туристическата стойност на хотел.
Абсурдът стига дотам, че заради липсата на финализиран статут, бъдещият собственик би могъл да промотира амфитеатъра не като музей, а като екзотична атракция. На шега вече се обсъжда идеята за „античен СПА център“ – басейн с гледка към римските зидове, термални процедури в антична обстановка. Смешното обаче е само на повърхността. Всъщност става дума за огромен риск културното наследство на София да бъде изтъргувано като стока на търг.
Битката между институциите е в ход. Министерството на регионалното развитие настоява списъкът да не се пипа. Министерството на културата напомня, че става дума за археологически обект от национално значение. Общината иска прехвърляне. Хотелът чака. А междувременно гражданите научават, че историята на града им може да бъде продадена зад затворени врати.
КОМЕНТАРЪТ НА ДЕЙЛИ ПРЕС:
В тая държава всичко може да се продаде. Гора, язовир, детска градина, че и амфитеатър на 1700 години. Властта обяви римски паметник за „имот с отпаднала необходимост“, все едно е ръждясал склад за винкели в Люлин. Нормално е после инвеститор да се появи с готови милиони – защото историята тук винаги е била по-евтина от парцела.
И да, ако сделката мине, амфитеатърът може да се превърне в античен СПА център със сауна в катакомби и масаж върху камъни от IV век. Това не е виц, това е България. Където институциите се карат кой да лапне трохите, хотелите чакат с отворени каси, а обществото мълчи, докато му продават и последните камъни, върху които е стъпвала историята му.
