Това, което четете сега, не е обикновено интервю. Това е изповед. В нея един от най-големите сръбски футболисти, носил екипите на „Партизан“, „Астън Вила“, „Сарагоса“ и националния отбор, сваля бронята на спортист и показва сърцето си. Сава Милошевић разкрива за българските читатели на Дейли Прес своите най-тежки и мъчителни спомени. Истории, които звучат като сценарий на черен филм, но за него са реалност. Благодарение на колегите от сръбския таблоид „Курир“ днес можем да ви предложим тази шокираща изповед, която променя начина, по който гледаме на звездите. Зад славата и парите има човек, белязан от болка, загуби и битки, които нямат нищо общо с терена.
– Сава, вие сте легенда на сръбския футбол. Хиляди хора ви аплодираха по стадионите. Но малцина знаят, че извън тях сте преминали през истински ад. Как се живее с толкова тежка съдба?
– Не е лесно. Дори не знам дали е възможно да се нарече живот такова нещо. Майка ми почина, когато още бях млад, брат ми загина нелепо, баща ми беше убит от собствения си баща. Това са неща, които не можеш да забравиш. Живея с тях всеки ден. Ставам и лягам с мисълта за тях.
– В България трудно можем да си представим такъв кошмар – баща, убит от дядо. Как преживяхте този удар?
– Това беше момент, който ме смачка. Нямаше думи, нямаше въздух. Сякаш всичко, което си мислел за живота и за семейството, се срутва за секунди. Чувстваш се предаден, празен, сам. Много дълго не можех да приема реалността. Човекът, който трябва да пази семейството, взе живот. Това е рана, която никога не зараства.
– Брат ви Андрия загина също толкова нелепо. Как се справихте тогава?
– Беше като да те ударят повторно, докато още си на земята. Андрия беше пълен с енергия, млад, с планове. Един миг, една катастрофа и всичко свърши. Аз изгубих брат, а светът – един добър човек. Болката от тази загуба е същата и днес. Когато се събудя сутрин, очаквам да ми пише или да се обади. И после осъзнавам, че никога повече няма да го направи.
– Имате и загубата на майка си, която умира млада. Това ли беше първият знак, че съдбата няма да ви пощади?
– Мама беше невероятна. Добра, трудолюбива, човек, който държеше всички ни заедно. Когато я загубихме, бяхме още млади и неподготвени. Но тогава мислех, че е най-голямото страдание, което може да се случи. Не знаех какво още предстои.
– Как успявахте да стоите на терена и да играете футбол, когато светът ви се рушеше?
– Футболът ме спаси. Там бях друг човек. На терена болката оставаше за 90 минути някъде далеч. В съблекалнята, с момчетата, можех да забравя за малко. Но само докато свирката не прозвучи. После реалността се връщаше.
– Хората ви виждат силен, борбен, непреклонен. Но вътре?
– Вътре съм същият като всички – слаб, уязвим. Проливал съм много сълзи. Имало е нощи, в които не исках да се събуждам. Но сутрин идваше и трябваше да стана. Може би точно това ме е спасило – задължението да продължавам, независимо от всичко.
– Какво ви държи? Как намирате сили?
– Те. Тези, които вече ги няма. Вярвам, че ако бях паднал духом, ако бях се отказал, щях да ги предам. Майка ми, баща ми, брат ми – всички биха искали да продължа. Живея за тях. И за онова, което оставят в мен.
– Какво бихте казали на българските читатели на Дейли Прес, които днес четат вашата история?
– Да ценят всеки ден. Да не приемат семейството си за даденост. Да не се карат за глупости, защото може утре да е късно. Аз знам какво е да загубиш най-близките си и това е болка, която никога не напуска.
Това интервю е повече от изповед. То е предупреждение, урок и признание. В Дейли Прес публикуваме сензации всеки ден, но тази история е различна. Тя е медийна бомба, защото зад имената, които знаем от спортните хроники, стоят съдби, белязани от кръв, болка и загуба. Благодарение на колегите от сръбския „Курир“ днес чуваме гласа на Сава Милошевић в цялата му човешка тежест. Това е глас, който трепери, но не мълчи. Глас, който напомня, че трагедиите могат да съборят тялото, но не и духа. Милошевић е оцелял там, където мнозина биха се отказали. И ако има послание, то е ясно – животът може да те удари безмилостно, но докато дишаш, имаш избор: да останеш повален или да станеш и да продължиш.
