„Така и не успях да напусна София. Не успях да избягам от нея. Не успях да избегна влюбването помежду ни. Не успях да бъда друг поет, освен поет на София. Не успях да обикна никоя друга столица. Само една остана в сърцето ми.“
С тези думи започва нашият разговор с Росен Карамфилов. Писател, поет, художник, музикант. Човек, който е преминал през болката и ограниченията, за да ги превърне в изкуство и живот. Той говори спокойно, но зад всяка дума прозира цяла епоха лични битки. Всяко негово изречение е като изповед – оголена и честна.
Росен не е от хората, които обичат да бъдат определяни. „Аз съм Росен Карамфилов – един писател с четка в ръка, който пее“ – казва той и усмивката му звучи като отказ от етикети. София е неговата вечна сцена, неговата любовна история и неговото убежище. „Когато правя сам книгите и музиката си, и заставам зад тях с цялата полюсна палитра на личността си, няма как да не кажа, че София е моята голяма, първа споделена любов. И това ме кара да се чувствам за кратко безсмъртен.“
В живота на Росен няма случайни избори. Всичко е съзнателна борба – да пише, да рисува, да свири, да бъде. Той превръща уязвимостта си в сила, а слабостта – в най-чисто вдъхновение. Не се оплаква. Не моли. Сам издава книгите си, сам пише музиката си, сам носи кръста и победата. И в това има нещо по-голямо от самата литература – има личен подвиг, има съпротива срещу света, който често не дава шанс.
В разговора с Дейли Прес Росен не скрива нито светлата, нито тъмната страна на себе си. „Изкуството е моят начин да оцелея. Но и моят начин да обичам.“ София за него не е просто фон. Тя е съучастник, свидетел и съперник. Град, който ражда поети, но и ги изяжда. И той го знае. И пак остава.
Росен Карамфилов е от онези редки творци, които живеят на границата между болката и вдъхновението. Между мълчанието и песента. Между живота и смъртта. И затова думите му тежат. Той не просто пише за София, той я живее. И докато я живее, оставя следи, които никой няма да може да заличи.
Дейли Прес благодари за този разговор, защото в него има повече от интервю – има урок. Урок, че животът може да бъде тежък, но смисълът е в това да го превърнеш в нещо свое, красиво и истинско. Росен го е направил. И затова ще остане.
