На 29 август почитаме паметта на един от най-светлите герои на българското освободително движение – опълченеца Никола Корчев, спасителя на Самарското знаме. Днес, сто години след неговата смърт, духът му ни напомня за безсмъртната храброст и несломимата воля на българския народ.
Никола Корчев е роден през март 1836 г. в малкото село Горна Диканя, Радомирско. Висок и едър, той е човек с необикновена сила и характер. Работи като локомотивен машинист на Барон Хиршовата железница, но съдбата го отвежда далеч – в Румъния, където се подготвя за историческата си роля в Освободителната война.
С дух, пълен с любов към родината, Никола се записва в Българското опълчение, служейки в 3-та рота на 3-та опълченска дружина под командването на подполковник Павел Калитин. Но истинската му слава се ражда на полето на битката при Стара Загора на 19/31 юли 1877 г. Там, когато турците се нахвърлят върху красивото бойно знаме на българското опълчение, разгаря се жесток и безпощаден бой. Загиват знаменосците – унтерофицер Антон Марчин, унтерофицер Авксентий Цимбалюк, опълченецът С. Минков и дори командирът на 3-та дружина, подполковник Павел Калитин.
В този момент на ужас и хаос, Никола Корчев проявява невероятна храброст, сила на духа и решителност, достойни за легенда. Той достига до Самарското знаме, откъсва го от дръжката и го предава на друг опълченец, за да не попадне в ръцете на врага. За този подвиг е награден с войнишки кръст „За храброст“ – символ на признание, достоен за човек с такъв безстрашен дух.
След войната, Корчев се установява във Варна, но името му остава свързано със славата на Шипка.
През 1902 г., по време на тържествата на Шипченските височини, когато е открит новопостроеният храм-паметник, художникът Ярослав Вешин забелязва достолепния знаменосец и години по-късно му изпраща телеграма, за да го нарисува със Самарското знаме в ръце.
Картината е завършена през 1911 г. и придобива широка популярност, запечатвайки образа на истинска българска доблест и геройство.
Никола Корчев остава завинаги в историята като един от спасителите на Самарското знаме – символ на непоколебимата храброст, на любовта към родината и на безсмъртната сила на човешкия дух.
Той умира на 29 август 1921 г., а костите му намират вечен покой в храма-костница на Шипка – място, където героите живеят завинаги.
Днес, сто години по-късно, ние се прекланяме пред паметта му. Поклон пред Никола Корчев – опълченецът, който със смелостта си спаси светинята на България и остави на поколенията урок по чест, воля и родолюбие.
