Колкото и невероятно да звучи на ушите на привикналите към клишета наблюдатели, днес може би бе начертана нова политическа ос в България – ПП и ДПС. Поисканото от Делян Пеевски закриване на КПКОНПИ не е просто законодателна инициатива. Това е тектонско разместване на пластовете в дълбоката държава. С един политически ход, Пеевски не просто разчиства институционално поле, но изпраща сигнал към партньорите, че е готов да премине Рубикон – не просто да бъде диалогичен, а необходим, логичен и реален политически гарант за бъдещото статукво на централната власт.
Делян Пеевски отдавна не е онзи символ на задкулисие, който медийно бе конструиран в годините на протестна вълна. Днес той е в пленарна зала, пише законопроекти, договаря, реди пакети, води преговори, осигурява кворум. Утвърден, зрял и функционален лидер, чиито действия вече рядко са реактивни, а дълбоко стратегически. Премахването на КПКОНПИ е много повече от антикорупционно пренареждане. Това е подарък за ПП и ДБ, които от години настояват за реформа, но не намират институционална воля и мнозинство да я реализират. Сега Пеевски им поднася решението – по негов начин, но в техен интерес. Не просто съвпадение, а преднамерен акт на партньорство.
Възможно ли е Борисов да стане разменна монета? Абсолютно. И Пеевски го знае. Борисов днес е по-потребен като спомен, отколкото като реален играч. Той е удобен за пред електората враг, но и идеален за политически бартер. За „харвардците“ и градската десница, неговото политическо отстраняване би било символ на победа и морална легитимация. За Пеевски – средство да докаже, че е по-мощният партньор, способен да го постигне.
ПП и ДБ нямат нужда от идеология, нито от дългосрочен план – те имат нужда да са на масата. И ако Пеевски е този, който може да им осигури стол там – той ще бъде предпочетен партньор пред всеки друг. Особено ако предоставя резултати, законодателна ефективност и гъвкавост, каквато малко други притежават в момента.
Сглобката се прекроява. Неочаквано, но логично. Пеевски е новият център на тежестта. Не защото се е променил той – а защото всички други са се уморили да се правят, че не го забелязват.
