Срам и позор! В България явно дори мъртвите не могат да си отдъхнат от институционален произвол, когато срещу тях и техните близки стои човек като бившия главен прокурор Никола Филчев. Човекът, чието име години наред се свързва с едни от най-мрачните страници в съдебната ни система, сега е решил да довърши не когото да е, а семейството на покойния дисидент Кольо Босия.
Дъщерята на легендарния борец срещу комунизма получава шокиращ „подарък“ – изпълнителен лист, издаден по дело за клевета, което самият Босия водеше срещу Филчев. Да, правилно прочетохте – срещу човека, който символизираше смелостта да кажеш истината, дори когато системата те мачка. Но съдът, в типичен за българската „правосъдна“ машина стил, превърна жертвата в длъжник!
Филчев, вместо да потъне в заслужена тишина след скандалния си мандат и десетките въпроси без отговор, днес се занимава с това да праща съдебни изпълнители по петите на жена, която е загубила баща си преди по-малко от година.
Паметта на Кольо Босия явно не значи нищо за хора като Филчев. Но за нас – и за всеки българин с малко чест – този случай е поредното доказателство, че в България справедливостта е изкривена, а системата обслужва силните и безскрупулните.
Ще позволим ли дъщерята на Босия да бъде мачкана от един бивш прокурор с тъмно минало? Или най-накрая ще се изправим и ще кажем: стига?
Кольо Босия не беше просто поет и дисидент. Той беше ярък неолиберален антикомунистически деец на словото и политиката. Човек, който не се страхуваше да нарича нещата с истинските им имена, независимо дали това му костваше свобода, здраве или обществено спокойствие. За него демокрацията не беше лозунг, а личен морален дълг.
И ето сега, когато семейството му е под атака, нито „Продължаваме промяната“, нито „Демократична България“ се трогнаха да излязат с позиция, да защитят паметта и наследството му, да покажат, че общата им борба за свобода и справедливост не е просто предизборна риторика. Пълно мълчание. Все едно Кольо Босия никога не е съществувал.
Това мълчание е срамно и разкрива цялата истина за тези хора. Те не са нито политици, нито демократи в истинския смисъл на думата. Защото демокрацията се защитава не само, когато е удобно и носи политически дивиденти, а и когато е трудно, рисковано и дори опасно. А в този момент те показаха, че за тях борбата за свобода е просто маркетингов продукт.
