Силни роли в театъра, участия в телевизионни сериали, авторски късометражен филм – и сега музика. Алена Вергова не признава граници между сцените, на които може да застане. Дебютният ѝ авторски сингъл „Приключваме“ вече е факт, а зад него стоят лични думи и смели решения. Песента излиза чрез Warner Music/Орфей Мюзик и ще звучи на живо още тази есен.
Актрисана ексклузивно отделивреме за едно кратко блиц интервю за „Дейли Прес“
– Алена, познаваме те от сцената и екрана. Как се роди идеята да запишеш песен?
– Истината е, че текстът на „Приключваме“ съм го написала още като студентка в НАТФИЗ. Тогава звучеше като изповед. Днес обаче той носи за мен нов смисъл – напомняне, че трябва да се отърваваш навреме от всичко, което те трови.
– Какво искаш да кажеш на слушателя чрез тази песен?
– Че няма смисъл да живеем в лъжи. Че никой няма право да ни определя щастието. Всеки сам трябва да държи волана на живота си.
– Влизаш смело в нова територия – музиката. Страхуваш ли се?
– Шубето е най-големият враг. Опитвам се да не му се давам. Влизам без очаквания, но с хъс и честност. Не искам да съм „изкуствено“ красива в песните си. Искам хората да чуят гласа ми такъв, какъвто е – с любов, думи и чувства.
– Сингълът е само началото. Какво предстои?
– Сформирам женска банда – Ана-Мария Пламенова е на барабаните, Йоана Шопова на китарата, а Яна Миладинова (JinxY) на баса. Скоро ще обявим концерти. Ще има още авторски парчета. И ще има много проба-грешка, защото само така се расте.
– А театърът остава ли твоята основна сцена?
– Разбира се. Вече съм част от трупата на Театър „Българска армия“ и това е огромна гордост. Там съм в постановките „Много шум за нищо“, „Ножица-трепач“, „Урок по български“ и „Истината или се осмеляваш“. Театърът е моят дом, но музиката е новата ми стая в този дом.
Алена Вергова започва нова глава. След като вече спечели публиката с актьорската си искреност, тя сега тръгва и по музикалния път – със същата смелост и с още повече лична емоция. „Приключваме“ не е просто песен, а декларация. Декларация, че човек трябва да се откаже от това, което го убива, и да отвори място за онова, което му дава сили. А за Алена това е сцената – всяка сцена, където може да бъде истинска.
