Нито една партия в момента няма необходимия политически и експертен капацитет за постигането на тази стратегическите цели на България, затова и почетният председател на ДПС Ахмед Доган иска промяна в модела на управление – програмен парламентарен кабинет за ускорено догонващо развитие на България.
Според него българският парламент има като цяло този ресурс.
Предложението си Ахмед Доган прави в словото си пред елита на ДПС по време на събирането им за края на годината. Обръщението, което стана вече традиция, е публикувано на сайта на партията.
„Изрично подчертавам, че промяната на „модела“ не предполага смяна на „системата“, която е заложена в Конституцията на страната. Промяната на модела на управление по нов начин реорганизира властовата система на държавата, съобразно консенсусно възприетата стратегическа цел за ускорено развитие на България.“
Ахмед Доган обяснява, че политическият статус на парламентарния програмен кабинет няма нищо общо и със служебното правителство, защото в него се включват всички партии, които са влезли в Народното събрание. Така парламентарните избори определят правото и тежестта на участие на политическите сили.
Според него към днешна дата обществото и държавата нямат нужда от предсрочни парламентарни избори. Нещо повече, дори: трябва да направим необходимото управляващите да не претърпят вътрешнопартийна имплозия.
„Явно е, че има необходимост от засилване на институционалния, експертния и на гражданския контрол. Разбира се, на първо място е нужно изграждането на сравнително цялостен „работен“ проект с динамични параметри за ускорено развитие на страната по приоритети и сектори.“
Според Доган програмният парламентарен кабинет за ускорено догонващо развитие ще е сериозен тест за това – доколко сме узрели и готови да надмогнем нашето партийно-политическо его и да направим нещо съществено за стандарта на живот на хората.
Той призовава: Да им покажем, че има светлина в тунела!
Това, което се иска, по думите на Доган на следващите избори – европейските, местните и на следващите парламентарни, всяка партия да представи проект за ускорено развитие на страната, които да предизвикат обществен дебат.
В словото си почетният председател на ДПС разглежда философски динамиката на политическото време: Цикличността на забавяне и ускоряване на темпоритъма на политическото време, понякога с явни признаци на аритмия, трасира проекциите на бъдещето.
Според него мигрантската вълна към Европейския съюз е поставила на критично изпитание базовите ценности на европейската културна и мисловна история, предизвикали са срив на мултикултурността и криза на толерантността.
Като обща политическа реалност в целия Европейски съюз, Доган посочва, че политиката се е превърнала в ситуативна игра за търсене временни баланси за потушаване на социалното недоволство и напрежение. Това е тупикова ситуация, от която може да се излезе само с обща визия за света плюс продуциране на общоприемлив ред, включително и на световен ред.
„А готов ли е ЕС за подобен ангажимент към себе си и към света„, пита Доган.
„В този ред на мисли и Свободата копнее да бъде „разумна свобода“. В противен случай Улицата ѝ зове другото лице на неразумност, ситуативност и емоционалност… Защото Свободата знае от опит, че може да бъде и помитащ всички деструктивен субект на безредието…“
Ахмед Доган отчита и смяната на визията и модела за развитие на света от отворен и преобладаващо позитивен към затворен свят на „борба за надмощие, демонстрация на нови военни технологии, превъоръжаване, териториални претенции, превръщането на ембаргото в геополитически инструмент за натиск, криза на толерантността.“
„Светът става все по-неопределен и непредвидим с очевидно увеличаване на рисковите полета и санитарните зони“, посочва Доган и допълва, че е видима тенденцията не само за нестабилност и несигурност, но и общо внушение за събуждане на духа на Злото.
„А посветените знаят, че Злото има много по-дълбоки корени в човешката същност от Доброто…“, възкликва почетният председател на ДПС.
„Един от най-тревожните факти в най-ново време е обстоятелството, че ние изобщо не се трогваме от перманентното ни изоставане от темповете на развитие на ЕС. Просто го приемаме за даденост, която може да се завещае на следващите поколения.“
Доган предупреждава, че надмощие взимат агресивният негативизъм в човешките взаимоотношения, „меркантилизмът е на път да погълне хуманизма“. „Набъбващият евроскептицизъм увеличава недоверието към основните европейски ценности, респективно и към всички политически партии. Поставя се под въпрос „обществения договор“ между партии и избиратели, което рефлектира пагубно върху самата същност на представителната демокрация.“
Когато Улицата започва да инициира промени в политическото статукво, значи нещата са изпуснати.
Доган се тревожи и за бъдещето на политическата субектност на основните институции и на системните партии, която се тресе и което създава „предпоставки за превръщането на Улицата в основен играч в политиката.“
Почетният председател на ДПС предупреждава и за избуяването на популизмите и национализмите, а в последните години според него всички политици в България имат една обща черта: всички станаха „майстори на спорта“ в печеленето на врагове – лични, партийни и институционални.
Ниското ниво на политическата класа избива в „пара-политически дебати, които постоянно се захранват от самопроизвеждащи се скандални ситуации.“ Доган критикува това, че политиците ни не продуцират събитията, а вървят след тях. Освен това предупреждава, че „Когато Улицата започва да инициира промени в политическото статукво, значи нещата са изпуснати и е вече твърде късно.“
Бедността, престъпността, корупцията, демографската криза, продължаващата емиграция, спадът на чуждестранните инвестиции. Доган е шокиран и от това, че не само бедни, но и български бизнесмени бягат от страната и инвестират в други страни.
Държавата не може да си позволи лукса да бъде само наблюдател и „нощен пазач“ на стопанския живот на страната
Според Доган сега нямаме нито пазарна икономика, нито свободна конкуренция, нито сериозен държавен ангажимент в икономиката. Държавата се оттегли от стопанския живот на страната, но продължава да се вживява в ретроградната си роля на основен работодател и санкциониращ фактор на бизнеса.
Липсва ни утвърдено разбиране, че държавната администрация не създава блага и икономически растеж, а я прави икономиката, и най-вече българските работодатели.
Тъкмо затова полюсите на зависимост трябва да се променят драстично: бизнесът определя политиката, а не обратно. Защото държавата като главен инструмент на политиката е надстройка на икономическата база на обществото.
Доган зове за план за ускореното догонващо развитие спрямо средния стандарт на ЕС
Основната роля на държавата е да създава законодателни и административни условия за привличане и правене на реални инвестиции, които увеличават брутния национален продукт. Затова и според Доган е крайна необходимостта от повече държавност в икономиката, но това не е протекционизъм. Правят го всички европейски страни с развити икономики и това е основен приоритет на държавата в условията на пазарна икономика и демокрация.
В този европейски и национален контекст стратегически приоритет на България е ускореното догонващо развитие спрямо средния стандарт на ЕС. Ние трябва да имаме три пъти по-бърз растеж спрямо средноевропейското нарастване на брутния продукт на глава от населението. Паднем ли под 6%, е индикация, че нещата не са подредени както трябва. И най-неприятното е, че с още едно поколение се обричаме да бъдем най-бедната страна в ЕС.“