Димитър Ганев, „Тренд“: България не е русофилска страна – харесващите Германия са повече

0
172

Свърши меденият месец на властта

– В последното си проучване “Тренд” регистрира спад в подкрепата към кабинета и към основната управляваща партия. Каква е причината, г-н Ганев?

– С категоричност можем да заявим, че меденият месец На властта приключи. Тефлоновото покритие, с което всяко управление се ползва в началото на своя мандат, вече се е поизхаби. Поради тази причина се стигна и до логичния спад, който регистрираме по няколко индикатора – електоралната подкрепа за “Продължаваме промяната” и оценката за работата на правителството и парламента. Факторите за този спад са няколко.

Преди всичко налице е сериозен източник на социално недоволство – скокът в цените. През последния месец те не само не се успокояват, ами продължават да вървят нагоре. Бях определил това още в началото на годината като проблема на проблемите. На второ място, оставката на Стефан Янев няма как да не е изиграла определена роля.

Това беше политически трус. И нещо повече – позицията, която зае бившият министър на отбраната около войната в Украйна, се хареса на определени обществени групи, които

остават верни на

Янев и оттеглят

подкрепата си

от кабинета

На трето място, серията критики на Румен Радев към правителството в последния месец отнемат част от президентската легитимност, с която властта се ползваше поне в началото. На четвърто място, вътрешните противоречия между отделните формации също допринасят малко или много за определено разочарование.

– Споменахте Стефан Янев, за когото слуховете носят, че прави своя партия. Има ли потенциал такава нова формация да размести сериозно електоралните пластове?

– Потенциал има, но предизвикателствата пред проекта са сериозни. Началните му позиции са добри. Янев е напълно разпознаваема фигура. Беше от най-популярните министри в кабинета. Позицията му за войната в Украйна очевидно срещна подкрепата на част от българите. Политическото му позициониране по казуса беше точно – той хем успя да се дистанцира от твърдия проатлантически консенсус на управляващата коалиция, хем не отиде в някаква проруска позиция. Успя да се намести в едно поле, което е

между позицията

на кабинета

и тази на

“Възраждане”

А в това поле никой не играе.

– Говорите освен за потенциал и за предизвикателства пред проекта. Какви са те?

– Войната в Украйна внесе напълно нов дневен ред и съответно ново разделение в обществото. Това обаче може да не се окаже много дълго.

Имаме първите индикации за пробив при мирните преговори. Военните действия няма да се водят вечно. И това ще свърши в някакъв момент. Тогава

България ще

бъде залята

от проблеми

най-вече в социално-икономически план. В тази нова ситуация политическото позициониране на Стефан Янев, за което досега говорихме, ще му бъде крайно недостатъчно. Той ще трябва да формира позиции по нов дневен ред, да бъде в нови роли и прочее. А бързи избори, на които Янев да може да реализира този си политически потенциал, поне аз не виждам да се задават. На последно място, но не по значение – Янев винаги се е ползвал с легитимността на най-близък до президента човек. В някакъв смисъл бившият отбранителен министър черпеше и от популярността на Радев. Позицията на президента по отношение на Стефан Янев, че е очаквал от него повече като министър, обаче

говори по-скоро

за дистанция

помежду им

И ако Янев вече не се ползва с подкрепата му, това ще е поредно предизвикателство за неговия нов проект. Така че въпросителните пред Янев са много, а от тях ще зависи и до каква степен новият партиен строител ще реализира потенциала си.

– Кои формации биха пострадали най-много от появата на партия на Стефан Янев?

– БСП и “Възраждане”.

– Казахте, че не виждате скоро да се задават нови избори, но какво да очакваме при тези спорове в коалицията?

– За да има предсрочни парламентарни избори, някой трябва да ги предизвика. И тук трябва да си зададем въпроса кой въобще иска нов вот.

Да видим управляващото мнозинство. “Продължаваме промяната” е в негативна тенденция като електорална подкрепа. Предизвикването на предсрочен вот по време на война и каскада от кризи ще бъде

привидяно като

бягство от

отговорност

и хвърляне на държавата в още една криза – този път политическа. Подобно действие неминуемо ще бъде наказано от хората. БСП, от своя страна, няма никакъв ход навън. Партията се намира в най-лошата си електорална кондиция от промените насам. На трите избора през 2021 г. тенденцията беше само надолу. Нещо повече – ако Нинова реши да отиде на нов вот, то тогава отново ще се отвори лидерският въпрос в партията и вътрешната опозиция рязко ще се активизира.

Същевременно в момента БСП разполага с няколко министерства, управлява немалък финансов ресурс и има възможност да назначава хора. И освен всичко това при едни нови избори на политическото поле на социалистите излиза нов опонент в лицето на Стефан Янев.

“Има такъв народ” няма как да попадне в по-добра конфигурация от тази, в която е в момента, нито пък да вдигне резултата си на следващи избори.

“Демократична България” вероятно се надява да започне да възстановява подкрепа при евентуален срив на “Продължаваме промяната”, така че и те чакат и се ослушват.

За ГЕРБ и ДПС също не виждам някаква кой знае каква промяна при нови избори. Следвайки тази политическа логика, откъде да дойде този бърз вот?

– Значи ли това, че следващите избори ще са местните догодина и до тях ще стигнем с този кабинет?

– Това, че може следващите избори да са местните, не означава, че този кабинет ще остане на власт дотогава. Ако ситуацията стане неудържима и вече партньорите в коалицията виждат, че започват много да губят от оставането си във властта, може да се стигне до оставка на кабинета. Но

оставката

не значи

нови избори

При оставка влизаме в конституционна процедура – пак се дава мандат на “Продължаваме промяната”, после на ГЕРБ и после на трети по избор на президента. Смятам за сериозна възможността при такъв сценарий в някой от мандатите да се състави нов кабинет. Именно

защото никой не

иска избори, може

да се направи

някакъв тип

програмно

правителство

с експерти от повечето партии, което дори да е с определен времеви хоризонт на действие. Нещо като правителството на Любен Беров.

– Кои ще са партиите, които ще подкрепят този кабинет в парламента?

– Може да са почти всички. Вероятно подобна скрита коалиция между доскоро воюващи страни изглежда много трудно постижима от днешна гледна точка. Но само ще припомня, че именно правителството на Любен Беров през 1992 г. беше подкрепено и от БСП, и от СДС. Представете си сега да кажете през 1991 г., че година по-късно БСП и СДС ще управляват заедно. Всички щяха да ви се смеят.

– Как изглежда подкрепата за Русия в новото ви проучване и как гледаме въобще на тази война?

– Зададохме конкретен въпрос за промяната в отношението към Русия заради войната.

При 40% от

българите има

промяна в

негативна

посока

Но тук държа да добавя нещо. У нас е популярно мнението, че България е русофилска страна. И да, действително преди войната мнозинството от българите, или по-точно около 60%, имаха положително отношение към Русия. Но понеже от години мерим отношението към различни държави, трябва да отбележим, че Германия винаги е събирала по-голям дял положителни оценки в сравнение с Русия. Положителното отношение към Германия се е движило като стойност около 70%. Или по друг начин казано – българите са повече германофили, отколкото русофили. Нещо повече – положителното отношение към Германия има по-добри перспективи, защото сред най-младите дори е повече от 70%, докато основната група, която изразява положително отношение спрямо Русия, са хората над 60 години.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук