Защо Радев отказа да играе ляв храст в декора

0
2106

„Единствено президентът и Ахмед Доган реагират адекватно спрямо заплахата от политиката на Турция“

 

Ердоган спечели референдума в Турция и направи първата сериозна крачка към концентрирането на цялата власт в ръцете си. Това ще стане след 3 ноември 2019 година, когато в южната ни съседка ще се проведат избори за президент и разбира се, ако Ердоган спечели и тях. Последното не е напълно сигурно, като се има предвид, че промените в конституцията бяха подкрепени от около 51% от избирателите. Страната е разделена, повечето градове в Западна Турция, включително трите най-големи – Истанбул (на който Ердоган е бивш кмет), Анкара и Измир, както и четвъртият и петият – Адана и Анталия, гласува- „за“.         

Резултатите от рефе­рендума се оспорват от опозицията, която твър­ди, че са извършени мно­жество фалшификации, което допълнително ще радикализира противни­ците на турския прези­дент. До есента на 2019 година има много време и ми се струва прибърза­но президентът да бъде обявен отсега за предиз­вестен победител. Да не говорим за изключител­но сложната междуна­родна обстановка, коя­то се мени много бързо и непредвидимо. Така или иначе, в неделя Ер­доган успя, а промени­те в конституцията ще станат факт, независимо дали той ще е следващи­ят президент или не.

Според тях отпада пос­тът на министър-предсе­дателя и президентът ще ръководи правителство­то, ще назначава и увол­нява министри, ще изда­ва изпълнителни укази. Вместо премиер ще има вицепрезидент или вице­президенти, също назна­чавани от президента.

Държавният глава ще изготвя бюджета, досе­гашна функция на пар­ламента, и ще може да обявява извънредно по­ложение в страната без одобрението на народните представители.

Друга промяна е, че действащият президент ще може да остане об­вързан с партията си. В такъв случай, ако парти ята на държавния глава е водещата политическа сила, той ще има контрол не само над изпълнител­ната, но до голяма сте­пен и над законодател­ната власт.

Броят на депутатите ще бъде увеличен от се­гашните 550 на 600души, като възрастовата грани­ца за кандидатиране за народен представител се понижава от 25 на 18 години. И докато до­сега кандидат-депутатите трябваше да са преми­нали през задължител­на военна служба, нови­те промени предвиждат хора, обвързани с арми­ята, да не могат да вли­зат в парламента.

Мандатът на парламен­та се увеличава от четири на пет години, а изборите ще се състоят в един и същи ден с тези за пре­зидент. Това означава, че Реджеп Тайип Ердоган ще може да остане на власт още два мандата след приключване на се­гашния си и при спечел­ване на следващите из­бори през 2019 г. и 2024 г. да бъде президент до 2029 г.

Разследването за прес­тъпления на президента ще се поема от Консти­туционния съд. Броят на съдиите в него се нама­лява от 17 на 15 души, 12 от които се назначават от държавния глава.

Военните съдилища се разформироват. Броят на магистратите във Върхов­ния съвет на съдиите и прокурорите се намалява от 22 на 13 души, четири­ма от които се назнача­ват от президента.

В обръщение към на­цията Ердоган заяви, че веднага след референду­ма първата му работа е да върне смъртното нака­зание, за което ще раз­говаря с премиера Бина- ли Йълдъръм и лидера на Партията на националистическото движение Девпет Бахчели. Ако това предложение не мине в парламента, то ще бъде предмет на нов референдум, посочи Ердоган.

Ако смъртното наказание бъде прието това ще позволи на президента да обезглави по­литическите си противни­ци в буквалния смисъл на думата. След неуспешния опит за преврат видяхме на какво е способен Ер­доган, който не се поколе­ба да хвърли в затвора и да уволни стотици хиляда души. На практика цялата власт отива в ръцете на президента, а политиката в Турция ще зависи изця­ло от личността на дър­жавния глава. Това крие непредвидими рискове и е реална заплаха за Бъл­гария. За съжаление у по­литическия ни елит (с две изключения) няма никак­ва идея за реакция срещу това. Дори след като фи­нансираната от Ердоган партия на Лютви Местан едва не прескочи четирипроцентовата бариера. Не им стигнаха около 301 000 гласа.

Адекватно реагира  само президентът Румен Радев, който се обяви за промени в българското законодателство, но оп­итът му да предизвика дебат по въпроса срещна групов отпор от политиче­ските партии и дежурните наблюдатели в сутрешни­те блокове.

Изревнуваха го, че си позволява да упражнява ефективно ролята си на държавен глава, вместо да играе ляв храст в де­кора, и го обвиниха, че надвишава правомощия­та си. Това е глупаво и късогледо поведение. Ре­зултатите от референду­ма в Турция показаха, че Радев е прав да настоя­ва българската държава да реагира адекватно на опитите на Турция да се меси във вътрешните ни дела. След Ахмед Доган президентът е единстве­ният български политик, който се отнесе със се­риозност към този проблем и държи фокуса на общественото внимание върху него. За съжале­ние българската държа­ва няма никаква страте­гия за поведение спрямо Турция въпреки страте­гическата дълбочина на южните ни съседи, кои­то успяха дори да си на­правят партия у нас, след като не можаха да подчи­нят Дрган и да превземат ДПС. Според бившия ни посланик в Турция Петър Воденски

България попада в ислямската дъга за която Ердоган няколко пъти е споменавал в свои речи. В нея влизат Бос­на и Херцеговина, части от Сърбия, Косово, Алба­ния, Македония, Родопи­те в България и Кавказ в Азербайджан. „Дано да не съм лош пророк, но! България може да се разглежда като първа сигур­на държава на Реджеп Ердоган“, коментира за  Би Ти Ви Воденски в отговор на въпрос дали страната ни може да се разглежда като част от бъдещата политика на турския президент.

Мисля, че всички политици, които проявяват лекомислие по този въпрос, правят огромна грешка, ( I която може да бъде с фатални последици

Добрата новина е, че 71,35% от гласувалите в България хора с турско гражданство са против засилването на прези­дентската власт в Турция. За сравнение – 63,1% от турските гласоподавате­ли в Германия са под­крепили конституцион­ните промени. В Австрия 73,5% от избирателите са гласували „за“, в Белгия – 75,1%, а в Холандия 71% от турските избиратели са подкрепили Ердоган.

Оказва се, че ДПС е естествен щит срещу тур­ското влияние у нас и това трябва да се каже ясно, независимо дали Ахмед Доган ни харесва или не.

 

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук