Певецът Благовест Аргиров: С Братя Аргирови вече е свършено! Нямам никакви амбиции за музика, занимавам се с бизнес с недвижими имоти, а брат ми си е в Норвегия

0
2254

Благовест Аргиров е част от легендарното дуо „Братя Аргирови“, което преди 30 години разбива жен­ските сърца в цяла България. От ученички до достолепни дами – всички са влюбени в симпатичните момчета от Пловдив, които ударно се раз­виват в областта на модерния тогава диско ритъм.

5a1825e9270Благовест и брат му Свето­слав са родени на 23 април 1959 г. Завършват музикално­то училище в родния си град, а след това и музикалната академия „Панчо Владигеров”. Благовест свири на виолончело, но обича и да пее.

Лесно навива брат си за обща кариера, тъй като близнаците мислят често в една посока.

9fd06b57430Така през 1981 г. дебютират на младежкия конкурс за за­бавна песен като дует „Вега”. По-късно се прекръщават на „Братя Аргирови“, а кариерата им тръгва стрем­главо напред. След 1989 г. прекратяват кариерата си и емигрират. Днес Благовест е отново в България и се занимава с бизнес. Той от години инвестира в недви­жими имоти.

Какво си пожела­вате навръх рожде­ния си ден?

– Тривиално звучи, но си пожелавам здраве за мен и семейството ми, за брат си, за неговото семейство. Мисля, че хората се нуж­даем най-вече от здраве и наистина е най-важното нещо за пълноценния ни живот. Здрави ли сме, имаме всичко.

Каква бе измина­лата година за вас в личен и в професио­нален план?

– В областта, в която аз работя – недвижими­те имоти, имаше голямо раздвижване. Доволен съм от този факт. Годината определям като успешна. Българинът започна да инвестира в имоти, защото се случи нещо съвсем ло­гично-банките започнаха да дават ниски лихви по депозитите. Гражданите решиха да си изтеглят парите и да инвестират в домове. Определям рабо­тата си като интересна.

Имате ли незабра­вим рожден ден, за който ви е приятно да си спомняте?

– Нямам незабравим рожден ден. Живея с надеждата, че всеки следващ ще е по-хубав от предишните, че ще ми донесе нови и приятни неща. Аз съм човек, който гледа в бъдещето и не се обръща назад, защото съм стигнал до извода, че от ровене в миналото особена полза няма.

Какво е отноше­нието ви към пода­ръците?

– Аз съм зодия Телец и като такъв ценя пода­ръците, пазя вещите си, харесвам си ги. По-близ­ките до мен хора ме питат от какво имам нужда и ми го купуват. По-далечните ми правят изненади, но и това ми ха­ресва. Любими са всичките ми подаръци, за­щото показват отношение и мисъл за мен.

Иначе нямам талисман, а и не си спом­ням с брат ми Светослав да сме имали такива вещи пазители.

Кои са хората до вас, на ко­ито държите най-много?

– Съпругата ми, двамата ми синове, брат ми и него­вата фамилия, майка ми, която, да е жива и здрава, през лятото ще навърши 88 години. Пожелавам на всеки българин да стигне нейната възраст, защото е интересно да се живее и след осмото десетилетие.

Кой е най-хуба­вият и съответно най-лошият момент в живота ви?

– Мисля, че двамата с брат ми имахме късмет в живота. Често ходихме при Ванга, за да я питаме за различни неща – от лични до професионални, защото доста хора ни завиждаха. Тя викаше: „Ей, момчета, вас Господ ви пази”. И си беше така – пазеше ни и още ни пази. Ванга позна доста неща за нас. Примерно, имахме големи проблеми, когато си купувахме инструмен­ти, за да свирим. Пречеха ни тогавашните власти. В такъв момент я посетихме. Прие ни и посъветва да отидем при най-големия началник – тогава това бе Георги Йорданов, председател на Комитета за култура. Той наистина ни прие, изслуша и по­могна. Ванга позна и за личния живот. Мога да кажа, че пророчествата й се сбъднаха ако не 100, то поне 90%. Така че за мен тя е истински феномен, а не шарлатанин, както се опитват да я изкарат. За лошите неща не искам да си спомням.

Притеснявате ли се от старостта, от това, че човек се променя с времето?

– Не, защото и да се притеснявам, да се нерви­рам – няма никаква полза. По-добре човек да живее на макс, да взема от това, което денят му предлага като възможности, и да не мисли какво му предстои. То предстоящото един ден ще се случи независимо дали сме го мислили или не сме.

Как вижда­те себе си след 10 или след 20 години?

– Дано съм жив и здрав. Толкова напред не съм мислил и не смея да го правя, защото човек има един план, Господ – друг. Моят живот е изключително интересен. Имал съм много дразнители – от всякакво естест­во. Нормално е да ми се живее по-спокойно и именно към това спокой­ствие се стремя.

Кан минава един обикновен ден на порасналите вече момчета Светослав и Благовест Аргирови?

– Светослав живее в Норвегия, аз – в София. И двамата работим по 4-5 часа максимум на ден. Имаме сходен режим. Брат ми работи точно 20 часа седмично. Точно тол­кова е натоварена и моята сед­мична програма. През останалото време обичам да се разхождам, да гледам спорт, футбол – следя ан­глийското и италианското първенство. През зимата много обичам ски спор­товете, биатлонът и ски бягането са ми любими.

„Когато не участват наши спортисти, стискам палци за норвежките, защото те печелят постоянно. Оби­чам да слушам музика, предимно класическа. Най-любимото ми нещо остават пътуванията. Бил съм къде ли не. Особено интересно ми беше в Мек­сико, Никарагуа, Япония. В Япония имахме концерт през 1985 г. по време на световно изложение. Впечатли ме размаха, с който работят японците. Беше като в приказките. В Никарагуа природата бе фантастична, а пуб­ликата – ентусиазирана от нашите концерти.

Занимавате ли се с музика, записвате ли нещо, творите ли?

– Не. Приключил съм с това. Като дует също. С „Братя Аргирови“ вече е свършено. Мина ни времето.

Бяхте звезди по времето на социали­зма, сега също сте популярни. Кога ви беше по-лесно да живеете, да творите?

– Различно е. За хората, които не разчитат на другите и се борят сами в живота, сега е по-лесно. При соца държавата се грижеше за всички по равно. Ние с брат ми бяхме добре и тогава, и сега. Не мога да си кривя душата, бяхме изключи­телно популярни, разпо­лагахме с доста пари. От друга страна, сега се занимавам с бизнес и ми е окей. Общо взето, когато човек се труди, постига успехи.

Липсват ли ви фенките, животът от онова време?

– С ръка на сърцето ви казвам: „Не“. На моята възраст хората се ориентират към спокойствието и аз не правя изключение.

Вярвате ли в лю­бовта, или сте от хората, които смя­тат, че тя е по-ско­ро художествена измислица, отколкото реалност?

– Вярвам, раз­бира се. Ако човек спре да вярва в любовта, с него е свършено.

А в съдба­та?

– Мисля, че със съдбата нещата стоят другояче. Успехи­те идват при подгот­вените за тях. Убеден съм, че трябва труд, че не може да се­диш, да не правиш нищо и да чакаш нещо. Трудът предопределя съдбата на всеки. Забелязвам, че младите хора вече гледат на хляба мекото и на ра­ботата лекото – да станат известни без особени усилия. Да си покажеш, с извинение, задника, и си станал звезда. Да, ама не е така. Имам чувството, че няма кой да работи вече в България и това не е само мое чувство. Същото споделя и брат ми за Нор­вегия. Младите обичат забавленията, защото са по-задоволени от моето поколение. Разполагат с повече неща, за чието съществуване ние няма­ше как да предполагаме, просто технологиите бяха едни, сега са други. Всъщ­ност знам ли каква точно е причината?! Аз и брат ми станахме популярни, защото бяхме на точното място в точното време.То­гава сякаш имаше вакуум в популярната музика. Намерихме наш стил и го популяризирахме – това ни направи известни. И усилено работихме. Сами си пишехме песните – текстове, композирахме, свирехме, пеехме, а бяхме и братя близнаци – атракция за публиката. И до днес имаме с брат си интуиция, която е доста силна. На моменти сме се хващали, че мислим за едни и същи неща, напълно еднакво.

loading...

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.