Работодателите искат стандарти за трудовата медицина

0
6288

Работодателски организации написаха открито писмо на здравния министър Кирил Ананиев, вицепремиера Валери Симеонов и социалния министър Бисер Петков за промените в нормативните актове, свързани с превенцията на здравето на работещите.

Писмото е подписано от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българската стопанска камара (БСК), Българската търговско-промишлена палата (БТПП) и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ).

Работодателите предлагат профилактичните прегледи и изследвания за условията на труд да са с обхват и периодичност и по стандарти, отделни за всеки рисков фактор, както това е въведено в Европейските страни.

Предлагат да се направят необходимите изменения и допълнения в Закона за здравето и в Закона за лечебните заведения, за да бъде конкретно определено мястото на превенцията на здравето при работа като част от националната система за превенция и ролята на трудовите медици в нея.

Те предлагат да бъдат разграничени (без дублиране) профилактичните дейности, финансирани по НЗОК, и тези, заплащани от работодателя във връзка с условията на труд.

Второто им предложение е обхватът и съдържанието на прегледите и изследванията във връзка с условията на труд, заплащани от работодателя, да бъдат приведени в съответствие с европейските практики и стандарти, които се основават на съвременни, статистически проверени норми.

Досегашният подход на компенсиране на дефицити за сметка на работодателите чрез по-висока честота и брой на лекарите, които преглеждат работниците, е доказано неефективен. Той не съответства на подхода и практиката на превенция на здравето при работа в Европа, в т.ч. в балканските страни, които не са членове на ЕС, пишат от работодателските организации.

Работодателите дават пример с практиките в Европейските страни. При тях няма предварителни и периодични профилактични прегледи във връзка с условията на труд на кандидатите за работа и работещите, които не са изложени на професионални рискове. Профилактиката в този случай се покрива от ежегодните прегледи и изследвания при общопрактикуващия лекар /ОПЛ/.

Вторият пример, изтъкнат от работодателите е, че от обхвата на периодичните медицински прегледи на работещите са изключени прегледите от специалист вътрешни болести/обща медицина, извършвани от личните лекари. За сметка на работодателя са само прегледите във връзка с условията на труд.

За всеки от рисковите фактори при работа има разработени и утвърдени стандарти за медицинските прегледи и изследванията, както и тяхното провеждане и документиране. Целта е да се разкриват в ранен стадий заболяванията, свързани с условията на труд. Със стандартите се гарантират качество на прегледа и възможност за сравнимост на резултатите по единни критерии, независимо от това кой и къде преглежда.

Четвъртото предложение на работодателите е, че заключенията за пригодност на работещите, извършващи рискови дейности, препоръките въз основа на резултатите от прегледите към работещия и работодателя, се дават от преглеждащия лекар. В България правото на трудовите медици да преглеждат беше отнето през 2008 г. Техните заключения и препоръки се дават по имейл или факс, въз основа на документи от прегледи и изследвания, направени от други лекари.

Честотата на профилактичните прегледи за трудовите условията на труд у нас е значително по-висока от установената в европейските страни, пишат работодателските организации.

Прегледите по отделните рискови фактори в европейските страни се извършват по съответен стандарт от един лекар, притежаващ специфични познания за възможните въздействия на рисковия фактор върху здравето на работещия и познания за конкретните условия на работа, дават пример представителите на бизнеса.

Тези прегледи се извършват от трудовите медици. При необходимост работникът се насочва към специалист в съответната медицинска дисциплина. У нас прегледите при един рисков фактор се извършват от 2 до 4 специалисти, напр. при шум над 85 dB – от трима специалисти по „вътрешни болести“, „нервни болести“ и „УНГ“ с ЕКГ и изследване на слуха, пишат работодателите.

Те искат ясна регламентация в кои случаи профилактичните прегледи са задължителни (с произтичащите от това последствия за работещия и работодателя) и кои са препоръчителни. На вторите работникът се явява по свой избор.

Позицията на работодателите по поставените въпроси вече е дискутирана с Националния консултант по трудова медицина и с представители на МЗ.

Повод за писмото на работодателите са създадените работни групи, коитоподгтотвят проекти на Наредби за изменение на Наредбата за дейността на службите по трудова медицина и Наредбата за предварителните ипериодичните медицински прегледи на работещите. И двете наредби са тясно свързани с бъдещето на превенцията на здравето и поддържане на устойчива дееспособност на работещите. Групите са определени със заповеди на здравния министър.


loading...

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here