Добрата стара Европа никога няма да бъде същата!
Дано сте я запомнили, защото съвсем скоро тя ще ви липсва със сигурност. Разкъсвана от страховете и желанията на собствените си жители. Атакувана от външни нашественици, които искат просто да ползват богатствата й. На книга – обединена, на практика – по-разединена отвсякога. Неподготвена да се справи с предизвикателствата на новия век и неочаквано попаднала в условията на реална война. С ислямски терористи, с безумни популисти и дори със собствените си граждани. Европа е на ръба на рухването си, а най-лошото е, че дори ние самите не разбираме какво всъщност става в собствения ни дом.
Атаки на джихадисти, безкраен поток от мигранти, гръцки дълг, все по-опасен национализъм. Това представлява днес Европейският съюз, пълен с тревоги и скандали, невиждани от повече от седем десетилетия. Изправена пред всичко това, Европа е на път да изпадне в парализа, без никой да знае лек за проблема. Толкова е лесно да се забележи, че политиката на Стария континент никога не е била толкова далеч от реалността. А цяла поредица песимисти, популисти и външни врагове тайно стискат палци и се надяват, че с ЕС този път е свършено. Лидерите на съюза побързаха да направят първо това, което върши всяка жена, уплашена за дома си – заключиха външната врата. Само че връщането на стария контрол по границите, обявен вече от няколко страни, е обречен на пълен провал най-малко заради липса на ресурси. А и годината е 2016-а и заключването отдавна не върши работа.
Преди месец Доналд Туск, по мое мнение един от най-разумните хора в ръководството на ЕС, предупреди с неочакван за неговия стил остър тон, че съюза има максимум два месеца, за да измисли, приеме и въведе свой общ план за справяне с бежанската криза. Ако това не се случи, по думите му ще последва хаос. Половината от този срок изтече. За изненада на всички запознати с мудния чиновнически механизъм в Брюксел, повечето европейски лидери рязко се забързаха. Появиха се много нови мерки за затягане на граничния контрол и на правилата за предоставяне на убежище. Но възникна нов проблем, не по-малко сериозен. Политиците започнаха не винаги да се придържат към европейските правила, понякога да действат в нарушение и на международното право и определено не единно, както всъщност ги призова Туск. В много случаи те като че ли се завръщат към стари исторически коалиции, вместо да следват мантрата на ЕС за солидарност.
След една година на криза, през която повече от един милион мигранти и бежанци поеха по пътя към Европа, всяка прогноза за бъдещето е трудна. Има и какво да се коментира. Цел на мигрантите и бежанците е предимно Германия, но за да стигнат до богатия Север, те трябва първо да минат през бедния Юг. Първите обаче стават все по-негостоприемни и мирното напредване през границите започва да се разпада, като вагони на катастрофирал влак. Швеция първа затвори вратите си, последва я Австрия. Последните събития сочат, че много от мигрантите може и да останат там, където са в момента. Така хиляди бежанци ще се озоват блокирани в и без това закъсалата Гърция, която ще се окаже последната спирка в техния маршрут. Всъщност без да го оповестява на глас, ЕС избра подхода на самотния ездач в опит да се справи с бежанската криза. Това на практика означава – всеки да се спасява поединично. Австрия, Унгария, Словения и Хърватия на своя глава вече започнаха да филтрират притока на мигранти, без да са получили зелена светлина от Брюксел. На север са по-спокойни, защото са далеч, но дали достатъчно? Едва ли.
Всъщност няма нищо странно, че ЕС не може да намери универсално решение на проблема. Вижте основните му членове. Всички те не говорят на един и същ политически език. В Германия се чудят дали имат нужда от емигранти у дома и падналият рейтинг на канцлера Меркел сочи, че отговорът клони към „не”. На Албиона повече се тревожат за референдума през юни, на който трябва да решат бъдещето си в ЕС. Поляците пък се вълнуват от опитите на правителството за ограничаване на медиите. Централноевропейците все повече се будят уплашено нощем с мисълта, че Меркел се опитва да ги изпързаля с предложеното разпределение на бежанците. В Испания, Португалия и Италия драмите са други. На Пиринеите и на Ботуша са изцяло погълнати в търсене на пътя към изгубения икономически растеж и решение на натрупаните дългове към банките. За проблемите на Югоизточна Европа едва ли има нужда да говорим, а бежанците са точно там.
Както често се случва напоследък основната инициатива пое Берлин. Но канцлерът Ангела Меркел никога не е била по-самотна по пътя си. Федералната република настоява Гърция да упражнява по-добра охрана на морските граници. В същото време се страхува, че затварянето на Балканския маршрут ще предизвика хуманитарна криза. Меркел разчита на сътрудничество с Анкара, която би намалила притока на бежанци към Гърция в замяна на пари и обещания за премахване на визите за турци. В отчаян опит да намери общо европейско решение на кризата с мигрантите, канцлерът организира в Брюксел още една среща на върха с Турция тази седмица. Преди началото й ЕС не спря да моли Анкара да си задържи бежанците срещу пари, много пари. Само че на срещата в Брюксел всички видяха как пратеникът на все по-безочливия Ердоган най-безсрамно се пазари с Меркел и колегите й. Но никой не може да му се сърди, защото мъдър народ като българският е казал: Каквото повикало, такова се обадило. Вече 63 години Брюксел изпраща първо позитивни, после негативни сигнали за европейското бъдеще на Анкара. Обещава й какво ли не, за да се оттегли по-късно. Сега Европа ще си плати и то много, много скъпо, защото без Турция решение на проблема трудно може да има. Междувременно на Стария континент се стичат нови и нови бежанци.
С всичко изложено дотук не искам да оставям усещане за безнадежност. Слуховете за смъртта на Обединена Европа са силно преувеличени, дори само заради това, което все още съществува от нея. Но предупреждението вече е дадено, а събитията се случват по-бързо, отколкото Брюксел може да се справи с тях. Европейските правителствата са под силен натиск от популистки сили и не е изненада, че прибягват към решения от типа „прецакай съседа“. Това е опасна тенденция, а и не им прави чест. Но липсата на единство и на мъдра дипломация не трябва да замъгляват очите на всички. Каквото и да е правилното противодействие за проблема, то няма как да се случи без мир в Сирия, стабилен политически диалог с Турция и възстановяване на стабилността в Европа. И в цялата лудница никак няма да е излишно всеки да погледне в собствения си заден двор и да въдвори ред първо там.
Анатоли Стайков за Хипотези