Жегата – защо трябва да я избягваме?

0
1250

Настъпването на горещите летни дни често ни хваща неподготвени, независимо колко сме чакали лятото. Жегата ни тежи повече отколкото сме очаквали. Нещо повече, жегата може да се окаже, че застрашава здравето ни.

Защо трябва да сме особено внимателни, когато се излагаме на парещото слънце? За какви симптоми трябва да следим, за да не се превърне лятото от наш приятел в потенциален враг?

Слънчевото лъчение има няколко основни компонента. Това са ултравиолетовите лъчи, съставляващи 1% от лъчението, видимите лъчи, които са 40% и инфрачервените лъчи, които заемат 59% от общото лъчение.

1. Ултравиолетовите лъчи, в зависимост от дължината на вълната си, се делят на къси, средни и дълги УВ лъчи.

Късите ултравиолетови лъчи са с бактерицидно действие. Те обаче почти не достигат до земната повърхност.
На средните се дължи синтеза на витамин D в повърхностните слоеве на кожата. Имат превантивен ефект срещу развитието на рахит при децата и остеопороза при възрастните.
На дългите УВ лъчи се дължи еритемо-загарният ефект, който е познат на повечето хора. Той възниква обикновено след 1-3 часа и има ясно очертана граница на облъчения кожен участък. Постепенно преминава в загар – потъмняване на кожата, което се дължи на натрупването на меланин в нея. Тенът има защитно действие спрямо слънчевата радиация.

2. Видимите лъчи представляват онзи, специфичен за нашия зрителен анализатор, дразнител, с помощта на който ние възприемаме светлината като такава. Степента на осветеност и спектралният състав на светлината, т.е в червената, синята или друга част на спектъра, се оказва, че имат значително влияние върху мозъчната кора, като могат да я активират и съответно потиснат. Това въздействие на цветовете се използва при оформяне на интериора, за целите на промишлената естетика и други.

3. Инфрачервените лъчи имат предимно топлинно действие. Те се делят съответно на:

Дълги инфрачервени лъчи, които имат предимно повърхностно влияние, повишавайки кожната температура; и
Къси инфрачервени лъчи, които предизвикват промени в дълбочина с разширяване на капилярната мрежа, увеличен приток на кръв към кожата, засилена обмяна на веществата, повишаване на телесната температура, учестяване на пулса и др.

Именно на инфрачервените лъчи се дължат и сериозно неблагоприятните ефекти на топлината – слънчев и топлинен удар.

Как да разпознаем и различим двете състояния?

Слънчевият удар е най-често срещаното усложнение. Дължи се на прякото въздействие на слънчевия поток върху черепа. Това води до разширяване на мозъчните съдове и увеличаване обема на кръвта в тях. Последица от това е повишаването на вътречерепното налягане, което се манифестира с типичната клиника, включваща главоболие, чувство за повдигане, повръщане и разстройство в съзнанието.

Топлинният удар е най-сериозната заплаха при продължително слънчево излагане. Той настъпва, когато най-важният терморегулаторен механизъм, а именно потенето, се преустанови и натрупаната топлина в тялото не може да се отдели по естествения си начин. Това е и първият сигнал за настъпилия топлинен удар – тялото на болния е сухо, то не се поти.

По-късно настъпва разстройство в съзнанието, изпадане в безсъзнание,шок, учестен пулс и температура на тялото над 40 оС. Повдигане и главоболие също могат да се появят. Горещото време и високата влажност на въздуха са сериозна предпоставка за възникването на това състояние.

Топлинният удар е абсолютно спешно състояние, което налага веднага предприемане на адекватни мерки.

Адекватните мерки при топлинен удар

Болният се отвежда на закрито от слънце място и се поставя легнал в стабилно, странично положение, за да се поддържат дихателните пътища свободни. Осигуряването на леко обветряне на тялото също би имало полза за охлаждането му, докато дойде линейката. Наблюдението в болнична обстановка е наложително за проследяване възникването на евентуални гърчове. Обикновено състоянието търпи пълно обратно развитие в рамките на 2 дена.

Как да избегнем слънчевия и топлинния удар

За избягване на тези усложнения най-важен е достатъчния прием на течности, носенето на светли и проветриви дрехи от естествена материя, избягването на алкохолна консумация и кофеин, както и прекомерните физически натоварвания, които само допълнително биха натоварили организма. Престоят на слънце и топлина трябва да е ограничен. Повече от препоръчително е да се избягва излизането на силно слънце между 12 и 17 часа. Винаги при излизане навън в топло време носете шише с вода, от която да отпивате на глътки от време на време./puls

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук