Жените между 25 и 45 години най-често страдат от сезонна депресия

0
1220

След края на лятото и застудяване на времето, много често хората изпитват затруднение да се настроят отново на работна вълна и това ги кара да се чувстват зле. Повече за това какво представляват есенно-зимните депресии и как да се справим с тях ни разказа в интервю психологът доц. д-р Милена Бръчкова.

Доц. Бръчкова, какво представлява есенно-зимната депресия? Има ли определена характеристика и различава ли се от другите видове депресии?
В края на лятото, когато вече се сбогуваме с топлите летни дни край морския бряг или планината, когато се връщаме към забързаното градско ежедневие и дните започват да стават все по-къси, мрачни и дъждовни, а пък нощите – все по-дълги и студени, голяма част от хората стават подтиснати и меланхолични. Това са първите признаци и симптоми на състоянието, което наричаме сезонна или есенно-зимна депресия. Трябва да подчертаем, че това е нещо различно от болестното състояние на истинската клинична депресия. Сезонната депресия се характеризира с подтиснатост, меланхолия, лошо настроение, апатия, липса на енергия, бърза уморяемост, понижена концентрация, безсъние нощем и сънливост през деня и т.н. Апетитът нараства, особено към сладки неща, и оттам се увеличава и теглото. Това състояние не включва тежки признаци на постоянна дълбока тъга, няма преживяване на силни страхове и мисли за самоубийство, които са характерни за клиничната депресия. Тоест при есенно-зимната депресия не става въпрос за болестно състояние, а за необходимост от пренастройване на организма и адаптация на биологичния ни часовник към смяната на сезоните и към промените на денонощния ритъм на активност. Това състояние не е типично само за нашето съвремие. Още в миналото, един от първите психиатри от края на XIX век – началото на XX век Емил Крепелин е писал за „печалните хора на зимата”.

Кои са основните причини за сезонната депресия?
Като основни физиологични причини, днес вече знаем, че това са намаляването на слънчевата светлина, по-голямата продължителност на нощта и липсата на достатъчно витамин Д. Малките часове слънчева светлина водят до намаляване на синтеза на серотонин, наречен „хормон на щастието”. Освен това по-дългите нощи карат тялото да произвежда по-големи количества от хормона мелатонин и това е причината хората да се чувстват по-сънливи и замаяни. Социалните причини допълват картината – настъпващи страхове от финансови затруднения, сметки за отопление, все по-чести заплашителни информации в медиите за застрашителна грипна вълна и т.н. Тоест натрупва се напрежение в хората, водещо до дистрес и провокиращо депресивни състояния.

Кои хора са най-податливи и най-лесно могат да изпаднат в депресия?
Първоначално се забелязва, че са засегнати хората, които живеят в по-отдалечените от екватора райони, тоест там където продължителността на естественото слънчево греене е по-кратка. Напоследък, под влияние на социални и  икономически фактори, все повече хора започват да страдат от сезонна депресия в развитите икономически райони на света. Доказано е, че жените са много по-податливи на депресивни състояния, отколкото мъжете. Причините са комплексни – хормонални, биологични, емоционални. Най-често жените между 25 и 45 години са склонни да изпаднат в депресивни състояния. Напоследък като тенденция се откроява нарастване на броя на мъжете, засегнати от сезонна депресия, както и намаляване на възрастта, тоест все повече млади хора в след училищна и студентска възраст са склонни към депресия.

Можем ли да обобщим, че есенно-зимната депресия не може да прерасне в нещо повече като физическо заболяване или мисли за самоубийство, а е просто сезонно състояние, което ще отмине?
Точно така. Есенно-зимната депресия не е заболяване, тя е състояние на сезонна меланхолия и апатия и не бива да се смесва с клиничната депресия, чиито основни симптоми са дълбока тъга, емоционална празнота, отчаяние, мисли за смърт. Разбира се, и в сезонните депресии ги има симптомите на загуба или наддаване на тегло, забавеност на мислите и движенията, липса на мотивация, летаргия, но при клиничната се среща състояние на гняв, раздразнителност с редуване на епизоди на еуфория и хиперактивност. В началото, когато клиничната депресия има временни и епизодични симптоми, тя може да бъде сбъркана със сезонна, но когато симптомите не отшумяват, зачестяват и тревожното състояние стане постоянно и ежедневно, тогава наистина говорим за клинична депресия и трябва да бъде потърсена помощ от специалист.

/дарик

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук