Актрисата бивш емигрант, писател и горд участник във “ВИП брадър” Ирен Кривошиева завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1982 г. Снима се в около 30 филма, един от които е „Хотел Централ“, награден с международна награда. В САЩ участва в американския сериал „13 часа“.
Има син – Владимир – от легендата Стефан Данаилов.
С военния оператор Николай Николов, бил в Украйна, Сомалия, Сирия и в други горещи точки по света, се запознават, когато той снима в дома й интервю с нея. До този момент не знаел нищо за Ирен, само бил чувал името й. Вече 2 години са съпрузи и тя прие неговото фамилно име в личната си карта.
Преди два месеца Ирен разказа пред “ШОУ” своята скандална история. Оказа се, че вече пет-шест години семейството й не може да ползва собствения си наследствен имот в Банкя, за който има надлежен нотариален акт и е наследство от дядо й. Текат дела, разправии, а майка й е пред рухване от ужасните издевателства, на които е подложена, разкри тогава актрисата.
След като скандалът видя бял свят на страниците на народното издание, го подхванаха и телевизиите. Ирен сега разкрива какво се е случило и както винаги първо нас запознава с новините около семейството си!
– Ирен, разбирам, че след намесата на “ШОУ” има развитие по епичната борба на вашия род да влезе във владение на свой парцел в Банкя, за който си имате нотариален акт, но незаконно ви е заграбен от група хора?
– Хората, с които ние спорим и се съдим, са Искра Капаноглу и още една група хора. / Искра Капаноглу е вдовица на турския бизнесмен Явуз Капаноглу, който беше намерен убит с ножица в гърлото в почивна станция „Галатея 2002” в Долна баня на 10 май 2006 г. и наследява целия му бизнес и имоти. – б. ред./
Много се радвам, че успяхме да осъществим среща с Искра, която се оказва, че е завършила ВИТИЗ, специалност “Куклено актьорско майсторство”. Тя веднага ме попита: “Ти позна ли ме?” Отговорих й : “Не, не те познавам!” И продължих: “Виж какво, Искра, дай, да се разберем като хората, да спрем тези глупави истерии и съдилища!” Тя беше с един неин служител. И понеже служителят си е служител, той се стреми да служи на Искра, мъжът ми като го попита: “Каква ви е целта?”, той поясни: “Целта ни е да си възстановим имота, такъв, какъвто сме си го купили!” Но те са си го купили такъв, какъвто е бил, когато ЦК на БКП го е владял и там е имало тяхна почивна станция! Обяснявам, че дядо ми е купил имота през 1911 г. Тогава
не е имало ни БКП, ни СДС
нищо не е имало! (смее се) Те купуват общия имот от държавата, но по това време нашият парцел вече е бил възстановен на майка ми! Но служителят продължава да настоява: “Но ние искаме да си го имаме такъв, какъвто си е бил!”
Искра разбра какво й говорим и попита: “Добре, де, вие какво предлагате?” Казвам: “Предлагаме да купите имота, ако искате, и без това ние имаме намерение да го продаваме. Да видим как вървят цените на пазара на имоти, и по тях го купете! Защо да се съдим, защо да се бием, защо да се караме?!” Искра каза: “Добре, дайте ни една цена!”
Сега се надяваме на разумното решение на симпатичната колежка актриса, която въпреки, че е заможна и в несравнимо с нашето финансово състояние,
се държи с разбиране и внимателно към нас бедните и немощните
(смее се) Надяваме се да са разберем.
– Но през това време делата ви продължават?
– Делата са многобройни и продължават. Като се разберем, и делата ще бъдат прекратени. Да постигнем споразумение – това е нашето желание. И те, и ние харчим излишни пари, което за нас е непосилно. При разговора Искра Капаноглу ни даде да разберем, че иска да прекратим делата и безсмислените спорове, но трябва да говори с останалите собственици, един от които е италианец и работи за тяхното правителство. Искра също през повечето време живее в Италия, но идва тук да си ръководи бизнеса. Затова й трябваха поне 15 дни, за да се консултира с останалите. Този срок изтече на 15 юни…
– Фактически нещата се раздвижиха след публикацията по проблема ви във в “ШОУ”?
– Да, точно така. Последваха 2-3 предавания по телевизията. Задвижиха са проблемите и на други хора. Когато излезе нещо наяве в медиите, вече става невъзможно решенията да се влачат с години. Омбудсманът Мая Манолова написа едно прекрасно, юридически издържано писмо до прокурора, до институциите, в които може да се меси. Шефката на Агенцията по вписванията Елена Маркова, много коректен и точен човек, също се отзова и задейства.
А институциите са тромави не само в България. В Америка по същия начин едни документи на мъжа ми се бавеха. Имигрантските власти имат този навик. Отидох при шефа им, без да го познавам, казах, че имам среща с него, пък нямах. Той първо се разсърди, но аз му казах: “Така и така съм се добрала до вас, проверете какво се случва!”
А той:
“Не, не са при нас документите!”
В крайна сметка бяха намерени забутани в някакви папки в една канцелария на четвъртия етаж, която няма нищо общо с имигрантските власти! Ако не бях реагирала, проблемът щеше да се влачи с години! Шефът ги извади засрамен и нареди на подчинените си: ”Повече да не се повтаря, веднага решете въпроса!”
– Сега ти предлагам да сменим темата. Надявам се в кратки срокове проблемът да се реши. Каква е целта на решението ви да се съберете актрисите писателки и да представяте творчеството си пред публика?
– Като пътувах към Америка, като се изселвах през 1990 г., се срещнахме с една приятелка актриса Боряна Павлова в самолета, която с мъжа си пътуваше за Канада. И оттогава – емигрантски години – ние ходехме в Канада често, те идваха при нас във Флорида. Тя правеше конкурса “Мис България в САЩ”. Бях у тях, когато започна да го организира. Тя не слезе от компютъра! Като хване нещо, не се отказва, преди да постигне успех! Много силен човек! Аз също съм много упорита, но се разсейвам от личния си живот, от емоциите си. Сега Боряна Павлова след много години в Америка, се върна в България. С нея и с Лилия Славова, актриса, която живее във Вашингтон, организирахме представяне на актрисите писателки у нас. В цял свят актрисите пишат, защото имат много интересен и бурен живот и се изкушават да се “излеят” на белия лист. Ето, Шърли Маклейн, например…
Доста институти бълват изключително много актьори в България и после те няма къде да се реализират. Завършват с идеята, че ще играят. Но не всички успяват. Дори Америка да дойде да заснеме всичките си филми у нас и да вземе български актьори, пак няма да има работа за всички! Затова актьорите трябва да осъзнаят, че могат да вършат и друго нещо. Славата и тази безумна страст към звездомания, води мнозина към тази професия. А тя нито е славна, нито е звездна. Това е тежка професия.
Театърът е едно робство
Всяка вечер бъхтиш на този прах, стотина души те виждат и до утре те забравят. Защото, колко да те помнят? Спектакълът свършва, играеш го 2 месеца, хайде – 2 години да го играеш, след което те забравят. Кого помнят – този, който е бил във “ВИП брадър” или в някакъв друг риалити формат! Или, ако има някоя пикантна клюка около него!
Навремето аз си казвах, че няма лоша реклама, а сега страдам от тази лоша реклама! Моите колеги, особено възрастните, с които аз съм снимала, които много уважавах и се разбирах с тях – направо ме зачеркнаха! Доста от тях са консервативни и тесногръди. Не разбират, че качиш ли се един път на сцената, ти цял живот си под прожекторите – независимо къде – в “Брадъра”, в театъра, във филм! Наистина, изкуството трябва да се пази чисто, но аз не съм направила нищо да го омърся.
– Още ли се сблъскваш с тази омраза?!
– Преди дни звъннах на една от големите по-възрастни актриси, за да я поканя на събитието на актрисите писателки в клуб “Перото” в НДК. Защото и тя написа книга. С нея много се обичахме навремето. Като й казах кой се обажда, тя замълча. Преди изобщо да й кажа за какво става дума. Каза ми:
“Ирен, нищо не мога да направя за теб!”
А аз не исках нищо да прави за мен – просто исках да я поканя да представи своята книга. Стъписах се. Много тежко ми стана! Тя продължи: “Аз много те обичах! На тази възраст, в това време, аз съм решила да правя само това, което мисля, че е добро!” Промълвих: “Аз много те уважавам, обичам те и наистина имам много добро чувство към теб!”
Попитах Боряна Павлова, която беше до мен: “Ти как разбираш това?” А тя: “Ами, искаше да ти каже, че не й се занимава с тези неща на тази възраст!” Не, не, не беше така, усетих го. Тя просто ми каза, че не иска да има нищо общо с мен! Каква е причината? Аз не знам. Не съм се сблъсквала с нея от много години. Не бих могла, макар и без да искам, да съм я обидила лично! Тези хора просто ме мразят и са ме зачеркнали за неща, за които аз нямам никаква вина! Дори да имам – толкова непростима ли е тя?
Освен това, откакто съм тук, не разбирам защо българите не приемат сънародниците си, които са се върнали от чужбина. Не допускат хора, които ги е нямало 20-25 години в държавата. Ние сме чужденци в собствената си държава, не ни приемат като равни. Мислят си, дори си го казват:
“Ние тук, докато страдахме, вие къде бяхте!”
Да, де, но и ние сме страдали не по-малко! Но няма какво да мерим кой повече и кой по-малко е страдал, всеки си избира сам пътя. Господ е дал свободна воля на всеки!
– Теб толкова време никой у нас не те покани да играеш някъде …
– Не, не ме покани. Наскоро участвах в един американски филм. Получих роля с думи – на протестираща украинка в Хага. Запознах се с нашата прочута българка, която беше в CNN – Ралица Василева. Тя беше поканена за ролята на репортерка от световния канал, играеше себе си. Изключителен човек … Такива хора се връщат в България, но повечето биват отхвърляни, не се използа опитът им.
– Между хората по принцип витае негативизъм и озлобление в днешно време …
– Да, така е, но това води до болести. Една галеристка в Банкя ме попита:
“Замисляла ли си се защо сърцето никога не боледува от рак?” И вярно, сърцето е орган като всички останали, но единствено то никога не се разболява от рак. И това е, защото сърцето е любовта. Когато има любов, рак не може да има. Който обича, никога няма да се разболее от тази болест. Но в последно време ракът е плъзнал като епидемия заради тази необич!
Обичта между хората стопля и разширява клетките. Невъзможността да простиш, каквото и да било, стяга човека, свива го, клетките му се залепват и се разболяват. Цялото тяло се разболява! Когато си напрегнат, шията ти е напрегната, очакваш лошо. Когато си в добро настроение и очакваш добро, ти си отпуснат, дишаш дълбоко, душата ти е ведра. Тогава и болестите не се появяват.
– Как мина първото “ представление” на актрисите писателки?
– Ще цитирам думите на Радила Радилова: “Няма по-красиво изживяване от това да се гмурнеш в творчеството и духовността на едни от най-големите български актриси, които патили и препатили в живота, падали и ставали, препътували планетата и въпреки всичко продължават да оставят сърцата си в България, на българите, дарявайки ни със своите премеждия и емоции, с творчеството си не само на сцената, но и в книгите си!
Мили момичета, винаги сте били прекрасни, бяхте и тази вечер разкошни!
Плакахме и се смяхме с вас от сърце! Направете събитието традиция. Това заслужава! Уникалните Ирен Кривошиева, Силвия Аврамова, Светлана Атанасова, Антоанета Палазова и журналистът Петър Петров, с невероятното представяне от актрисите Лилия Славова и Боряна Павлова!”
Ето това е един отзив за нашето представление, който говори повече от каквото и да кажа аз.
Беше прекрасна вечер. Благодаря на тези, които дойдоха, и на всички мои колежки. Имаме намерение да направим представлението като поредица и следващото да бъде за актьори и актриси, които рисуват или пък такива, които продават имоти или пък такива, или които просто гледат семейството си…
– Как сте с Ники, къде прекарвате времето си в горещините?
– Живеем в къщичката в Банкя. Най-бедната къща, която може да се види наоколо. Мънинка, бедничка… Трудим се, садим си домати. Аз отглеждам цветя, рисувам. Подлудяла съм по рисуването.
Няма нищо у нас, да не идва никой да краде. /смее се/
Три пъти ни обираха и взеха всичко, което имаше!
Единия път с една щанга само са повдигнали вратата. Няма нищо вече в нея! Последното нещо, което са взели, е готварската печка. Сега готвя на котлон, подпрян на дървен пън, който Ники направи от отрязания бор, който се прекърши тази година от вятъра, падна и счупи оградата. Няма смисъл да идват, котлонът струва 15 лв.!
– Ники с какво се занимава напоследък?
– Ники следва магистратура в Богословския факултет. И през повечето време учи. Той е завършил право и операторско майсторство преди това.
– Мислехте да ходите в Америка?
– Не, отказахме се. Влади ще си дойде през юли. Без Виктория, тя ще остане при родителите си през това време. Той записа медицина, много му върви, все шестици изкарва на изпитите. Ще учи още 4-5 години, казва, че за да лекуваш душите на хората, трябва да можеш да помогнеш и на телата им…
––––––––––––––––––––––-
В книгата им с Ники са изсипали много грехове
Писането на книга за мен е емоция, а за Николай е мисъл. Това може би е първата книга, в която се проследяват разменени имейли между двама души, разказва Кривошиева за общата книга със съпруга си.
В книгата „Заключени в другите“ със съпруга си са съавтори
И как хората се разминават във времето, ако не прочетат имейла навреме. Така, аз като пристигнах в Индия, му написах имейл да дойде в кошмарния хотел в Катманду, защото се чувствам ужасно, но той го прочита след две седмици и не идва. Срещнахме се случайно, на курс по медитация. Действието в книгата се развива в десетки държави – България, Америка, Индия… В нея присъстват десетки съдби.
Владимир и Николай присъстват с истинските си имена. Аз съм Тя. А другите са със сменени имена, като само първата буква е истинска. Примерно, Стефан /Данаилов – б. а./ е Соломон. Бившият ми мъж Тони е Томас.
В книгата ние с Николай не сме двама идеални, вярващи хора, едва ли не – ангели. В книгата толкова много свои грехове сме изсипали – единият изневерява, другият изневерява и какво ли не още, книгата започва със смърт и завършва с живот вечен. Това се случва навсякъде. И затова мисля, всеки ще намери себе си в книгата ни.
Ние хората сме грешни, няма безгрешни, затова всеки ще си каже: “И аз това го вършех!” И аз другото го вършех!” Ще види, че човек преминава през много грехове, докато осъзнае грешността си, за да може да се покае. Защото няма друг път.
Дълго време аз съм си мислела, че не съм правила грехове, защото намеренията ми са били добри. Но както знаем пътят към ада е постлан с добри намерения, разказва авторката на книгата “Заключена в другите”.
Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА,ШОУ