Напуска България омерзен
Климбо е луд по Невена Коканова, но тя така и не се развежда заради него
Бате Климбо е идол на няколко поколения българчета – сегашните 40-50-годишни. Ходили сме прави под масата, когато той е бил главно действащо лице на „Рекси“. С какво удоволствие гледахме приказките му за „Лека нощ“ по телевизията. Някои имаме и реални спомени от него на сцената на Сатирата в „Двамата веронци“, но всички сме го гледали и помним от киното – „Басейнът“, „Козият рог“, „Няма нищо по-хубаво от лошото време“, „Тайфуни с нежни имена“.
Не само децата, но и куп актриси бяха влюбени в бате Климбо. След няколко брака и многобройни любови той така и не намира идеалната жена.
Климент Денчев скандализираше пуританите с доста неща. Бе обожаван от жените, а и самият той доста влюбчив. Този изключително жизнен, буен, красив мъж лети от любов по магнетичната Невена Коканова. Бате Климбо е човекът, който я насърчава да започне да рисува. Голямата дама на нашето кино обаче за пореден път не се решава да напусне съпруга си Любомир Шарланджив заради някой мъж. Двамата се срещат пред бившето кино „Славейков” в 3 часа следобед, след репетиции, за да не събудят подозрение. Актьорът взима и помещение на приземния етаж в блока, в който тя живее, за да си направи ателие.
Не една и две актриси са негови любими. Климент не крие връзката си с красивата Северина Тенева, дъщерята на Драган Тенев, която след това се жени за Асен Агов.
За малко е женен и за Доротея Тончева, а заради Катя Паскалева напуска тогавашното си гадже. Въпреки многото си любовни похождения Климент така и не успява да намери точната жена. Има две канадски съпруги, но умира абсолютно сам и самотен.
Колегите му от ВИТИЗ от класа на проф. Желчо Мандаджиев Мариана Аламанчева, Славчо Пеев, Жоржета Чакърова и досега не пропускат да отбележат неговия рожден ден – 26 май. Така е всяка година. Климбо умира в Канада, в хоспис, преди 7 години. Но в спомена на своите приятели той още слуша джаз, свири на банджо и се разхожда из света с каубойска шапка и мустак.
Ние бяхме сред щастливите малки зрители на „Лека нощ, деца”, но късмет извадиха и канадските деца. През 1975 и 1976 г. Климент Денчев ходи по за 6 месеца на турнета да забавлява хлапетата отвъд океана. И си идва тук с канадска съпруга. Която, естествено, не издържа дълго в родината ни. Така Климбо се озовава окончателно в Монреал на Бъдни вечер през 1978 г. Играе какво ли не – американски шпиони, руски попове, агенти на КГБ. И съвсем между другото печели два „Оскара” в класацията за анимационни филми. При това първото му филмче е преразказ на автентична българска приказка!
Рисуването по прозорец сам си го измисля, докато още е студент при проф. Желчо Мандаджиев и репетира някаква приказка. Хрумва му, че ще стане по-интересно, като вкара картинка, докато разказва. Спомня си за Леа Иванова, която му е казвала, че много неща могат да се случат, докато говори.
Като дете рисува нелошо и започва да тренира вкъщи, по прозорците. Майка му обезумява: „Леле, как ще изчистя, ти не си добре!”. „Джамовете не стигнаха, почнах да рисувам и по стената. Добре, ама майка ми поръчала гардероб и идват няколко работници да го носят. Влизат в стаята, аз шаря навсякъде. Тия мъже с гардероба зяпнаха, па го изтърваха на земята. И майка ми вика: „Ааа, не се притеснявайте. Тука имаме един квартирант, малко луд, ще прощавате”.
Климбо не успя да се върне нито за погребението на майка си, нито на баща си – известния журналист отпреди 9 септември Денчо Денчев, който лежи по затворите като „шпионин”. Умът на бай Денчо сечеше като бръснач и разказваше неща, които никой не знаеше. Страхът му беше непознат и дори когато Климбо си тръгна от родината. Бащата на актьора разказваше как му се обадил от Канада, какъв виц му е разказал и какво прави в момента момчето му.
„Баба ми навремето казваше: Живей, чедо, с карар – на турски мярка. Тя казваше още: „Акъл имаш, факир (разсъдък) немаш.” И вярно, безразсъден бях в младостта си. Права е баба ми за мярката в нещата. Опитвам се да следвам своето чувство за мярка. Възпитан съм в дисциплина, в респект към другите, уважавам табутата на живота, не се вземам за някой друг и си следвам пътя. Аз от малък си бях вътрешен емигрант. От дете живея с индианците. Отраснах с духа от книгите на Карл Май и Майн Рид. Просто не бях тук – каквото и да правех, си представях живота там, в Северна Дакота”, казва за себе си Климент Денчев.
Преди да замине окончателно, Радой Ралин го среща на улицата и му казва: „Клименте, не нада Канада!”. А после, след демокрацията, Радой срещнал майка му и й казал: „Диана, кажи му да си доди!” но след известно време пак я видял и й рекъл:
„Сега му кажи да ни си идва, че много е лошо”. Истината е, че на него не му е идвало и наум да се върне. „Нося България в душата си”, казва Климбо.
Причината Климент Денчев да напусне страната е прословутият му конфликт с отрядник, който му откраднал стълба. Но всъщност дълго време Климент таи в себе си страхотно неразбиране. Ръководството на Сатирата така и не му поверява нито една значима роля. Въпреки че напуска родината легално, тъй като е женен за канадка, в годините на комунизма поголовно лепват клеймото „бягство” на всеки, който излезе от тук. А имигранта го наричаха „невъзвращенец”. С излизането си Бате Климбо създаде проблем на „Българска кинематография” – десетина игрални филма с негово участие станаха „трудни” за излъчване по телевизията. А кой шеф на телевизия би дръзнал да излъчи „Лека нощ, деца” с него?
Българинът рисува смешни човечета и в Канада – играе в театрална постановка по приказката „Храбрият шивач” и рисува направо върху кулисите. После ги разрязва и подарява парчетата рисунки на зрителите. Друг път кара малчугани от публиката да облекат бели тениски, строява ги едно до друго и започва да рисува върху тях – листа, клончета и накрая, когато приключи, по децата се вижда цяла гора. С гордост разказва, че гостувал на един художник, който прави спецефекти за филмите на Спилбърг – латексови маски със сложни гримове, които се изработват в Канада. И този млад художник, Адриен, му се изповядва: „Влязох в тази професия заради твоята телевизионна емисия, Климбо. – Влюбих се в твоите рисунки по джама и се зарекох, когато порасна, да правя нещо като теб”.
Казват, че един мъж намирал щастието си, когато построи къща. Климент Денчев сам си построява къща от другата страна на океана. „Смея да кажа, че съм строител, защото построих една къща – моята. Вярно, че е от дърво, но и бетон съм пипал, и зидария. Един американски дърводелец ми е учител и от него знам, че когато строиш, трябва да го правиш бавно и с любов, защото ще го гледаш цял живот и ако не е изпипано, ще те дразни”, споделя той. Така че неголямата дървена къща на два етажа със скосен алпийски е построена по мерак от актьора. Подът й реди с каменни плочи – неравни, с неправилни форми. Но истинската му слабост е дворът. Коси тревата, сече дърва за камината, работи в зеленчуковата градина и е убеден, че пипането на земя е полезно за душевното здраве.
Мариана Аламанчева: Страдаше много, че няма деца
Бяхме много близки приятели с Климбо. Като бяхме по разпределение в Добрич, учеше децата на колегите на страхотни номера. Например да купят от книжарницата лепило. И да напълнят патька на бащата с лепило. Като свърши представлението, всеки бърза да се облече и да изчезне. И стъпва таткото в лепилото… Той правеше такива неща…
Липсва ни Климбо. Нашият курс направихме плоча на стария му адрес на бул. „Левски” на входа на кооперацията. Този скулптор такъв чичка е сътворил… Няма одухотвореността на Климбо. Прилича на деде.
Стояна се видя първа с него в Канада. Дойде и каза: „Прилича на Дядо Боже”. Обаждаше ми се по веднъж в седмицата. Все му виках: Климбак, много се накисна бе, братче. Накрая на живота му, когато никой не знаеше, че е изтекло времето, много страшна носталгия го друсаше. Така разбрах какво е. Не че искаше да се върне в България. Дойде да снима филм с Иглика Трифонова. И беше потресен от цялата ситуация тук. И в същото
време страшно изненадан от факта, че хората по улицата го помнеха. Явно навсякъде много са го обичали, защото страхотно изпращане на Климбо е било в Канада. Цялата българска диаспора, всичките му приятели българи и канадци са дошли.
Климбо беше голям детешар. По едно дете имаше закачено за него сякаш с безопасна игла. Било то роднинско или махленско. Не можеше да живее без деца. И страдаше много, че нямаше свои. Така му се стече животът…