Мая Манолова в ексклузивно интервю за драмата с женския затвор, битката с „Топлофикация“ и… заплахите!

0
1468

Мая Манолова е жена с остър език, но знае срещу кого да го ползва. Тя е пример за много дами в България, как да се справят с трудностите и да бъдат успешни в личен и професионален план. На връх женския празник 8 март потърсихме Манолова за работата й като омбудсман, за това как са минали проверките в институциите за лишаване от свобода и какво е установила от тях. Оказва се, че опасенията на омбудсмана са се оказали истина и тя констатирала фрапиращи нарушения. Вижте какво каза още и за колекторските фирми, които са следващи в списъка й с монополите, след Топлофикация, които вече загубиха една от битките.

Интервю на Гергана Танева

– Първо честит празник. Какво ще пожелаете на всички жени и как вие отбелязвате този ден?

– Празнувам 8 март. Това е един красив празник и използвам случая да поздравя всички български жени, да им пожелая да са здрави, да са смели, да отстояват себе си и да не се страхуват да се борят за мечтите си. Днес в България да си жена, да си майка, да си съпруга и същевременно с това да правиш успешна кариера, наистина е истински подвиг. Така че стискам палци да се борят и да преодоляват предизвикателствата и най-вече да отстояват себе си. Но днес е ден за солидарност и за всички жени, които са потискани, малтретирани и да изразим и нашата подкрепа към тях. За съжаление сигналите и случаите за домашно насилие в България зачестяват.

– Вие не веднъж сте повдигали темата за насилието над жените, какво може да се промени в тази насока?

– Според изследванията на неправителствените организации, всяка четвърта българка е жертва на домашно насилие, което прави близо 1 млн. жени. Те имат нужда от подкрепа от страна на властта и държавата и в тази връзка препоръчах на правителството да се присъединим към така наречената „Истанбулска конвенция”, която е за предотвратяване и борба за домашното насилие. Тук е момента да поздравя министър Даниел Митов, който започна активни стъпки в тази посока и координира правителството в тази насока, за подписване този важен документ, по силата на който парламента да извършва нормативни промени, както и за изграждането на кризисни центрове, които да подкрепят жените жертви на насилие. Само за справка в момента в столицата има само един такъв център.

– Направихте проверки в затвора за жени в Сливен. Какво показаха те и какви са условията в които живеят дамите, лишени от свобода?

– Като омбудсман имам правомощия и ангажименти на национален превантивен механизъм, което означава мониторинг и наблюдение върху местата за лишаване от свобода. За това да не се допускат изтезания и прояви на изключително жестоко и нечовешко отношение. Но места от лишаване на свобода не са само затворите, това са и детските домове, интернатите, психиатрите, следствените арести, домовете за възрастни хора с ментални проблеми. През миналата година моя екип извърши 66 проверки в такива институции и в около 20 от тях се включих и аз лично. Днес ще представим годишен доклад за състоянието за местата за лишаване от свобода.

Участвах и аз в проверката в женския затвор в Сливен и наистина съм притеснена от условията и ситуацията в която са поставени жените изтърпяващи наказание лишаване от свобода. Като съм направила и съответни препоръки. Нека да кажа, че там има и много жени, които изтърпяват за минимални по срок наказания присъди за дребни престъпления, основно кражби и продажба на нелегални цигари и в същото време наистина са поставени в състояние, което би могло да се квалифицира като унизително и жестоко отношение.

Имам в предвид например битовите условия и санитарно хигиенните условия на този затвор. На практика в килиите няма санитарни помещения, ползват се кофи, а в същото време не разполагат с голямо количество хигиенни материали. В рамките на един месец им се дава 1 хигиенен сапун, 1 сапун за пране, малко перилен препарат и пакетче превръзки, което наистина е крайно недостатъчно за поддържането на нормална лична хигиена. Като се добави и факта, че дневно жените ползват 15 минути топла вода и едновременно се ползват от 30 жени 4 мивки и 4 душа. Твърдя, че подобно отношение е меко казано унизително в ситуация в която не можеш да поддържаш нормална лична хигиена. Направила съм съответни препоръки и ще следя дали ръководството на затвора ще ги спази.

В същото време установих и някои други тревожни факти по отношение на пребиваването на жените в затвора. Там е разкрита детска ясла, където се отглеждат деца до 1 годишна възраст. Но при тези условия и жените и децата са заключени. Те не могат да се разхождат извън сградата на затворническата ясла, единственото им място за чист въздух е балкона към яслата. Много е важно да се каже, че децата на затворничките не са затворници, така че не следва да се третират при тези условия. Тъй като има само един женски затвор в България на практика се къса връзката между жените, техните семейства, от което реално страдащи са децата. Разговарях със затворнички които споделиха пред мен своите истории. Една от тях например ми каза, че двете й деца са настанени в институции и тя дори не знае къде се намират. На друга обещах съдействие, когато след 20 дни излезе от затвора да види двете си деца, които са настанени в приемно семейство някъде в Монтана. И двете жени не са виждали изобщо децата си по време на престоя си в затвора.

– Възможно ли е тези жени, когато излязат на свобода, да бъдат интегрирани по някакъв начин?

Всъщност това е смисълът на наказанието, включително и на това лишаване от свобода, да се превъзпита извършителят, да се действа възпитателно върху него, а в същото време да се предупреди обществото, какво се случва когато се извършват закононарушения и престъпления. Точно това е проблема, че престоя в затвора не достатъчно подтиква към превъзпитаване, жените пък и мъжете които излежават такова наказание.

Сериозен проблем е липсата на възможност за полагане на труд. В Сливен има цех за производство на работно облекло. Но самото министерство на правосъдието и главна дирекция за изтърпяване на наказанията не стимулират развитието на това производство. Вместо да използват предвидената в закона за обществените поръчки възможност да възложат на собствените си цехове, производство на продукти в системата на затворите или така нареченото възлагане инхаус, те предпочитат да избират външни фирми. Така например в Ловеч се правят дюшеци, но министерство на правосъдието ги купува от други производители. Реално полагането на труд освен възпитателна мярка служи и като мотивация за жените да намалят присъдите си. Но виждате, че това не се случва. Отправила съм препоръка към министерство на правосъдието да сложи ред в обществените поръчки и да стимулира трудовата дейност. Също така констатирах фрапантни факти при продажбата на стоки в затворническите магазини. Те са с минимум 30-40 процента по-скъпи от нормалните такива и съм отправила препоръка да бъдат прекратени тези доставки и обществени поръчки, защото облагодетелстват фирми на гърба на затворниците, които нямат никакви собствени доходи.

– Като е важно да уточним, че те се издържат с държавни пари от данъкоплатците.

– Те нямат никакви доходи, събират стотинки, който има външна подкрепа получава, за да си купят перилен препарат и хигиенни материали или някаква храна, а в същото време е на цени, които са много по-високи от цените които са извън затворите. Това е недопустимо, да печелиш на гърба на хора, които реално нямат никакви доходи.

– Това което казахте за децата е притеснително, но не се знае от вчера. Възможно ли е все пак, жени които на се извършили тежко престъпление и са в напреднала бременност да не бъдат вкарване в затвора, да се намери някакъв друг начин? Възможно ли е тези деца да бъдат поставени в други условия и да им се помогне по някакъв начин?

– Има нужда от цялостна реформа и наказателната политика на държавата и законите за лишаване от свобода. Все пак когато няма обществена опасност, за дребни престъпления които са извършени поради тежки социални условия, кражбите за които са наказани, например една година лишаване от свобода тези жени са извършили защото нямат достатъчно храна. Там и такива за продажба на безбандеролни цигари и дребни престъпления. Тоест би могло жени на които предстои раждане и бременни жени да се налагат такива наказания които да бъдат в полза най-вече на детето. Защото имаше такива случаи, например една жена която изтърпява буквално няколко месеца лишаване от свобода, но е влязла в затвора в напреднала бременност, ражда там и след няколко месеца излиза. За това трябва да се ползват всички форми, за отлагане, за прекъсване на наказанието. В крайна сметка всичко което е в интерес на детето, което пак да кажа не е затворник, независимо, че майката е такава. Важно е да каже, че днешните затворници, са утрешни свободни хора и всякакви прояви на унизително отношение към тях са недопустими.

Трябва да има и промени в законодателството. Например предсрочното освобождаване да се извършва от независим съд. Сега тези решения се вземат от една комисия, в която преобладаващо е мнението на началниците на затворите.

– От самото начало на мандата си като омбудсман заявихте, че ще доведете войната с Топлофикация до край. Вие спечелихте една битка, като премахнахте такса „юрисконсулт”. Какво ви костваше това и какво още ви предстои да направите?

– Посветих 2 месеца и половина, буквално ежедневни усилия да се промени издевателството на Топлофикация върху столичани. Използвах целия набор от правомощия с който разполагам. Сезирах Върховен касационен съд, сезирах конституционния съд, писах до еврокомисаря за защита на потребителите, проведох десетки срещи със всички отговорни институции, като парламентарната комисия по енергетика, КЕВР, топлинни счетоводители, комисия за защита на потребителите. Идеята беше с помощта на всички тези отговорни институции да накараме ръководството на Топлофикация да промени част от лошите практики, например да дава на съд свои клиенти без да ги е предупредила, да ги товари с огромни разноски, с юрисконлутски възнаграждения. Така че един дълг от 100 лв. да стане 1000 лв. За съжаление ръководството на Топлофикация и Столичния общински съвет отказаха доброволно да се лишат от тези допълнителни източници на приходи, които от друга страна са недължими от столичани и са за сметка на техните изтънели джобове и ниски доходи. Благодаря на всички институции които се включиха в решаването на проблема.

КЕВР започна процедура, която ще забрани на Топлофикация да начислява юристконсултски възнаграждения в размер на 300 лв. и 350 лв. за частен съдебен изпълнител и ще задължи Топлофикация да уведомява своите клиенти за наличието на дълг.

– Освен борбата с Топлофикация, казахте че ще се борите и с други монополи. До къде стигна там работата ви?

– Предстои ми работа с казуса с колекторските фирми и арбитражните съдилища, които също паразитират на гърба на българските граждани. Получавам десетки жалби от хора, които са тормозени от събирачи на дългове за дребни задължения, които са погасени по давност, но които въпреки това се събират от тях, чрез признаването на съмнителни арбитражни съдилища. Провела съм срещи с ръководствата на утвърдените арбитражни съдилища, с работодателските организации, с комисията за защита на потребителите, с ръководството на Софийски градски съд и предстои да изработим законодателни промени, които да сложат край на този произвол. Но тепърва съм се захванала с тази сериозна работа за озаптяване на колекторските фирми и арбитражните съдилища и ще очаквам подкрепа от гражданите, от институциите, защото само когато институциите работят заедно могат да бъдат постигнати реални резултати за българските граждани, а моята работа е именно такава.

– Захващате се с колекторските фирми, но всеки знае, че имат мутренски маниер на работа. Не се притеснявате, че ще объркате интересите на хора които са опасни?

– Има такива индикации, че се накърняват сериозно интересите на различни субекти, които са готови да предприемат съответни мерки. Получавам такива сигнали и предупреждения. Но още когато се кандидатирах за омбудсман, когато бях избрана в парламента, когато встъпих в длъжност бях наясно, че битката срещу монополите ще бъде трудна, тежка, на моменти ще изглежда неравна и ако ме беше страх нямаше да се захвана с това предизвикателство. Каузата ми е справедлива, закона е на моя страна, защитавам гражданите, това ми дава сила и мисля, че в крайна сметка ще постигнем сериозни резултати. Хората не бива да бъдат рекетирани от подобни фирми.

– Получавали ли сте заплахи?

– Не искам да коментирам и да драматизирам. Всяка работа в която се настъпват сериозни интереси, носи своите рискове. Но пък който го е страх от мечки да не влиза в гората./ПИК

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук