Ако сте се напънали да прочетете неоосманистката доктрина на Давутоглу, представена любезно като научен труд под заглавието ,,Стратегическа дълбочина“, вероятно сте останали със смесени чувства. Наукоподобните писания в хиляда страници всъщност имат една цел – да се обоснове възстановяването и разшири влиянието на Турция в някогашните граници на Османската империя.
Доктрината открито се обляга на три оси на влияние – историческа, културна и географска. С други думи казано, според неоосманистите в днешната власт, и то от вече десет години насам, Турция може да провежда активна политика в старите граници на империята и е длъжна да го прави. Според тях това включва и суверенните държави, с които имат общо минало и култура в предишните векове, както и нови територии, където има сродни етнически и езикови групи.
Така че от Средна Азия, например в бившите съветски републики, до Балканите при нас, Ердоган и Давутоглу не спират да провеждат системно и организирано тази политика. А тук, в България, ние попадаме под двойно покритие, така да се каже – хем имаме етнически турци, хем сме и част от старата Османска държава.
Тази активна външна дейност на ислямистката партия на Ердоган е откровен шовинизъм, великодържавническа политика, която преследва както икономически интереси, така и по-далечни и опасни цели.
Ако успеят да променят докрай азбуката в Азербейджан, да илюстрирам тезата си, ще улеснят пазара на турска литература и култура, ще имат печалби от продажба на книги и учебници. Това също така ще доведе и до пълна културна доминация, азерският е достатъчно близък език, за да е лесно да бъде претопен в турския. Обаче ако успеят да постигнат това влияние в страната с най-големи находища на газ и петрол край Каспийско море, без да броим Иран заради санкциите, Турция ще има доста по-значими възможности за геополитика в региона. От две-три букви в азбуката, защото азерите приеха латиницата, от турския ги делят буквално букви, да ми простите заигравката, до пазара на енергия и конфликта в Изтока, Турция неотклонно следва своя път.
Тази доктрина на Давутоглу не е литература, тя е действие.
Същото става в Босна, в Македония, тук на Балканите Анкара е свръхангажирана. Искам да бъда разбран правилно – това не е оценъчно съждение, а констатация, не давам оценки на турската политика. Дори мисля, че те преследват енергично своите цели, бих се радвал, ако и ние можехме да правим това в нашата зона на интереси, ние да увеличаваме влиянието си. Разбира се, това има своя предел.
И тази граница се нарича суверенитет, независимостта на държавата, правото ѝ да управлява в своите граници. Недопускането да ти се месят чужди държави във вътрешната политика. Да гонят своите цели и интереси в твоята територия, сред твоите съграждани. Нещо повече, когато това се прави, обикновено се нарича шпионаж, намеса във вътрешната политика, абсолютно недопустимо. Когато граждани на една страна работят за интересите на друга, те са национални предатели и по цял свят ги съдят, дори между съвсем приятелски страни. Едни от тежките скандали между САЩ и Израел са именно за шпионаж.
А когато се опитваш да използваш високопоставени служители, политици на изборни длъжности за подобна цел, това е вече огромен скандал.
Когато се намесваш безцеремонно в решенията на български партии, когато звъниш на премиер на една страна, за да запазиш поста на уж независим, български политик, това е нечувано. Представете си как Меркел звъни в Швейцария, за да каже кой да е кмет на Цюрих, или да запази поста на немскоезичен депутат в кантона. Немислимо е, разбира се, но тук се случи.
Българските турци са европейски и български граждани, тук е тяхната родина и дом. Така се получи, че точно по време на възродителния процес бях политически затворник в Стара Загора, 1985 -89 г. Знам как бяха преследвани, съдени, бити и унижавани, мачкани нашите турци. Какво направи БКП и нейните силови маши, как бяха съсипани семейства, живот и кариера на хиляди невинни български турци. Заради една буква, да ползвам този път обратно каламбура, която дели Асан от Асен. Милошевич ряпа да яде, етническото прочистване ние го направихме далеч преди него.
И нито един от тези хора не охули България, не напусна родината си с омраза, не забрави, че е българин. Ако днес отидете при изселниците в Бурса и Измир, те ще ви се зарадват повече, отколкото емигрантите в Чикаго, да речем. Те милеят за дома, те обичат България. Защото те са именно това, изселници, изритани за една нощ от родината си, от ченгетата на режима, изхвърлени от домовете си, изгонени.
Те са български граждани. Всеки опит да бъдат ползвани като пета колона на Ердоганова Турция ще се проваля, защото сме един народ. Както Тодор Живков не успя да ни продаде на Москва, така и днес няма да стане това с Анкара. Още преди Местан и подобните му да пробват този номер, бай ти Тошо се целуваше с Брежнев уста в уста и ни учеха, че дружбата със СССР била като слънцето и въздуха за всяко живо същество, помните този лозунг.
Продажничеството на българските политици не е от днес, не почва с Местан. Не за пръв път родни величия лижат задници на уж могъщи световни лидери. Няма и да е за последен.
Просто е много отвратително да видиш това днес, в 21-ви век, в ЕС. Не вярвах, че може български политик да се превърне в пионка заради чужд шовинизъм.Тогава това ми се струваше най-отблъскващо, как се мъчеха да говорят с руски акцент и думи, да се прехласват по Съюза, така го наричаха свойски, да се показват на снимки със съветски другари. Днес да ходиш на помен с дипломатически лимузини е същото. Да искаш индулгенция от посолството, сякаш си при генерал-губернатора на провинцията, на румелийския вилает.
Но това е чисто емоционално. А другото е осъдително, шеф на третата най-голяма парламентарна група – защото Местан все още е председател на ПГ, да седиш на килимчето и да чакаш да звънне петолъчката от Анкара.
Петолъчки им викаха на тези телефони, факт. Натовец с петолъчка, просто си представете образа. И да мислиш, че може да продадеш българските турци на Ердоган, на ислямистите. Същият като онези от бившето политбюро, дето се надпреварваха кой повече ще клекне на другарите от Москва.
Онези си заминаха, а България избра Европа и западния свят пред азиатска Русия. Местан допусна историческа грешка, опита се да промени избора на народа. Онези имаха държавна сигурност, милиция, затвори и лагери, телени мрежи и мини по границите, доносници на всеки вход и етаж, и пак не успяха. Защо той смята, че с обиколка по посолства ще стане? Никой не харесва родоотстъпниците, слугите на чужди господари. Няма кой да го последва по този път, по-добре да започне работа в Анкара, екзактно.
– See more at: http://kanal3.bg/news/comments/22981-Po-dobre-Mestan-da-zapochne-rabota-v-Ankara,-ekzaktno#sthash.qr4vzZ3m.dpuf