Проф. д-р ф. н. Стоян Съргойчев: Застрашени сме от непредвиден ядрен апокалипсис

0
1490

(Foreign Policy Journal)

Проф. д-р ф. н. Стоян Съргойчев е роден в Мъглиж. Завършил е физика в СУ „Климент Охридски”, но от 18 години живее и работи в Канада. От началото на 2012 г. е научен съветник към борда на Световния институт за научни изследвания в САЩ, където са събрани най-елитните умове на света. Преди да пристигне зад Океана, дълги години Съргойчев работи в Завода за дискови запаметяващи устройства в Стара Загора, в Базовата астрономическа обсерватория към БАН, както и в Института за приложна физика в Пловдив. И тъй като за родния „красив ум” нашата действителност е неуютна и безперспективна, заминава за чужбина. Установява се в Онтарио, където преподава физика в тамошния университет. Занимава се с научни изследвания и създава уникален труд за супергравитационна обединяваща теория, касаеща структурата на материята.

Непредвиден ядрен апокалипсис, предвижда българският професор Стоян Съргойчев, който от десетилетия работи и живее в Канада. От началото на 2012 г. е научен съветник към борда на Световния институт за научни изследвания в САЩ, където са събрани най-елитните умове на света.

Животът на Земята е застрашен от пълно унищожение, както никога досега. Апокалипс, не от природно явление, а от човешко безумие в резултат на една илюзия. Каква е тя? Това е една погрешна представа за пространството, възприета в началото на 20-ти век, чиято ревизия обаче не се допуска поради определени интереси за световна хегемония, включително и в областта на науката.

За непросветените, в това число и световни властелини, това може да изглежда маловажно, но то не позволява да се предвиди една голяма опасност при ядрен сблъсък. Нещо много по-фатално от предсказваната ядрена зима. Официалните институции включително и научните среди не могат да предвидят истинската опасност, поради горепосочения проблем.

Поради това днес ние сме свидетели на една силна тенденция за разширяване на НАТО към границите на Русия, която не води към доверие а към явна конфронтация. При сегашните модерни технологии ние навлизаме в една нова много по-опасна студена война. С новото разполагане на бази на НАТО в Източна Европа, ракети на САЩ могат да достигнат Москва само за броени минути.

Може и обратният вариант да стане, в резултат на недоверие или грешка. Адекватната реакция, продиктувана от дилемата „да бъдеш или да не бъдеш“, може да доведе до ядрен сблъсък, между глобалните свръхсили, при който бързината е от значение.

При сегашното ниво на компютърна автоматизация може да се развие трудно спираема поредица от ядрени удари. Но това, което не е разчетено от военните стратези и политици е, че при ядрен сблъсък най-вероятно няма да има ядрена зима, каквато военнолюбците се надяват да преживеят. Това което може да последва с голяма вероятност е изтичане на атмосферата или част от нея в резултат на гигантско торнадо.

При торнадото се развива мощен антигравитационен ефект, за който сегашната наука няма обяснение. Причината е в наложената погрешна концепция за пространството. Антигравитационния ефект не е в резултат на въздушно явление, а от процеси в етерното пространство, което в официалната наука е пренебрегнато. Следователно, антигравитационният ефект не е ограничен от височината на атмосферата.
Тогава при едно мощно торнадо или система от торнада, част от земната атмосферата може да бъде изхвърлена в космоса. Такива процеси са наблюдавани на Слънцето и те са пълна мистерия за официалната наука. По времето когато се правиха ядрени опити в атмосферата са наблюдавани десетки торнада в близост до ядрената гъба. Това може да се види от разсекретени документални видеоклипове.

Антигравитационен ефект се наблюдава и през първите няколко секунди от формирането на ядрената гъба. Слава богу едновременни ядрени опити в атмосферата не са правени. А сегашните термоядрени бомби са хиляди пъти по-мощни от тези над Хирошима и Нагазаки. При описания възможен сценарий Земята ще се превърне в мъртва планета, като Марс.

Тези мои изводи, базирани на сериозни изследвания, бяха публикувани като хипотеза на английски в онлайн вестник „Международна политика“, през октомври 2015. Материалът беше препечатан и в редица други медии. Няколко месеца по-късно се появи статия от американския учен Джон Бранденбург, представена на конференция на НАСА. Джон Бранденбург има дългогодишен стаж в областта на космическите и военни технологии и достига до подобни опасения в резултат на собствени изследвания.

На базата на научни данни той доказва, че Марс, за който се знае, че някога е имал атмосфера, морета и океани, е изгубил своята атмосфера в резултат на ядрен катаклизъм, предизвикан от два огромни термоядрени взрива в атмосферата. Това е станало преди около един милион години. Неговите изследвания директно потвърждават изводите на представената от мен хипотеза. Не може ли това да послужи за урок на нашата цивилизация, която е твърде близко до критичната си фаза?

Моят апел е към всички трезвомислещи хора. Да се обуздаят военните авантюристи и техните поръчители. Те трябва да знаят, че и най-оборудваният подземен град няма да ги спаси от обреченост. Техният фатален край ще бъде даже по-жалък от милиардите човешки същества загинали по тяхна вина, включително и невинният животински, а вероятно и растителен свят.

Източник: Foreign Policy Journal
Превод: 
Цвета Кирилова

 

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук