ъвременната диета с преработени храни, бързи закуски, или фаст фууд е недолюбвана от мнозина. Но докато живота се движи с все по-бързи обороти, времето, което хората отдават на храната си, става все по-малко, а така наречените джънк фууд храни – все по-популярни, особено сред младите.
Учени от университети в Съединените Щати и Германия твърдят, че са открили вероятна връзка между преработените храни и автоимунни заболявания като множествена склероза и астма. Оказва се обаче, че това, което всъщност може да ви навреди във веригите за бързо хранене, не е самата храна, а солта, която се добавя в разточителство. И по-точно натрия, съдържащ се в нея.
Убива ли солта?
Препоръчителното дневно количество сол е 500 милиграма. Когато обаче тази доза се надвиши драстично и системно, това води до развиване на други заболявания, първото от които е високото кръвно налягане. Учените от университета Йейл откриват, че солта може да е частична причина за автоимунни заболявания, изучавайки така наречените Т-клетки, чиято работа е да помагат на други клетки да се борят с опасни патогени, като бактерии и вируси. Според предишни проучвания, Т-клетките играят важна роля и при развитието на автоимунни заболявания.
В последното проучване учените открили, че когато са изложени на готварска сол, тези клетки се държат много по-агресивно. При опити с мишки, хранени с изключително високи количества сол, се открило повишение в броя на Т-клетките, което стимулирало възпаление. Мишките имали и по-голяма вероятност да развият заболяване, асоциирано с множествената склероза при хората.
Учените провели друго, молекулярно изследване, за да установят, че наличието на сол повишава нивата на цитокините, отделяни от Т-клетките с десет пъти. Цитокините са белтъчини, чрез които клетките комуникират.
„Тези открития имат изключителен принос за по-доброто разбиране на множествената склероза и могат да помогнат за по-доброто третиране на това заболяване, за което до момента няма лечение.“ – казва Ралф Линкер, участвал в проучването.
Заболяването започва, когато имунната система се заблуждава, че миелина, обграждащ нервните клетки в мозъка и гръбначния стълб, са чужди тела. Имунната система малко по малко се отървава от миелина, което оголва нервите и комуникацията между мозъка и тялото става трудна, което от своя страна води до проблеми със зрението, говора и баланса.
Според професор Дейвид Хафлър от Йейлския университет, природата категорично не е имала за цел на имунната система да атакува собственото си тяло, и затова причината за подобно нещо трябва да е външен фактор. Според учените именно значително повишената консумация на сол може да се окаже такъв фактор.
„Разбира се, развитието на автоимунно заболяване е много комплексен процес, който зависи от много генетични фактори, както и от околната среда.“ – казва Хафлър.
Следващата стъпка за учените е да изследват автоимунни заболявания, които се проявяват по кожата, и как солта е свързана с тях. Според учените би било интересно да се открие, че например псориазис би могъл да бъде излекуван само чрез намаляването на солта в менюто на страдащите от него.
Добрата сол
Солта е жизнено необходима на хората, животните и дори някои растения. Натрия, който организма извлича от нея, е отговорен за регулиране на кръвното налягане, водния баланс и комуникацията между невроните. При недостиг на сол в организма се развиват различни заболявания.
Проблема е рафинираната, обработена и избелена сол. Човешкия организъм не може да се справи с рафинираната сол. Различни други видове соли, като Хималайската или Келтската сол, обаче, спомагат работата на организма, поради наличието на много минерали в тях.
Минералната сол е идентична с тази, която е в организма, в сълзите и потта, от която организма ни е изграден. Химичния и минералния състав на течностите в човешкото тяло е близък до този на океана. Когато е в течност, солта се разлага на минерални йони, които създават електричните мускулни импулси, които от своя страна задвижват тялото и мисловния процес.
Минералната сол доставя на организма всички минерали, необходими за правилното му функциониране. В Полша съществува болница, изградена в солна планина, в която пациенти с астма и алергии подобряват състоянието си в 90 % от случаите само чрез дишането на въздух в стая, изградена от минерална сол.
Какво се случва в кухните по света и у нас?
Канадската Медицинска Асоциация е провела проучване на съставките, използвани в заведенията за бързо хранене. Оказало се, че съдържанието на сол дори в едно хлебче надвишава значително дневното препоръчително количество. Хляба се оказал най-големия източник на сол. Хората в Съединените Щати приемат средно по 3,4 грама сол на ден, при необходимите 500 милиграма.
В ресторантите за бързо хранене и фабриките за преработени храни солта се използва масово, защото именно тя придава вкус. Вкус, който в много случаи дори пристрастява. И тъй като всяка съставка съдържа сол сама по себе си, в крайна сметка се стига до предозиране със сол. Хранителната индустрия разчита именно на вкуса, а всеки знае за принцесата, която обичала баща си повече от солта.
Оказва се обаче, че домашно приготвената храна, не е кой знае колко по-добра от който и да е фаст фууд, или обикновен ресторант. Използването на абсолютно същата сол в собствената кухня ще даде абсолютно същия продукт, който се купува замразен или поръчва навън. Домашните пържени картофи могат да се окажат дори по-вредни от тези, продавани по ресторантите. Домакините може да се откажат от храненето на вън, но едва ли ще изхвърлят солта от шкафчетата си. Въпрос на чест е да сготвиш вкусно за семейството, което няма как да стане без сол. Така само се заблуждаваме, че ядем полезна приготвена у дома храна, а солницата е първото, което слагаме на масата.
Какво можем да направим?
Прекаляването с каквото и да е не е полезно, нито пък и пълното му отсъствие. Просто трябва да четем етикетите внимателно и да се ограничаваме с баничките, бургерите и пържените картофи. Последните поради факта, че са пържени в много мазнина, вече носят червени точки, а обилното им осоляване няма да подобри нещата. Затова нека ги оставим за специални поводи, вместо за всеки ден. Ако искаме пък наистина да се храним здравословно у дома, да купуваме само минерална, например хималайска сол. Разбира се, разликата в цената между обикновената и минералната е значителна, но трябва ли да поставяме цена на здравето си?
Според доста учени проблема е не толкова в излишъка на сол, колкото в липсата на минерали. Солта винаги е била част от храната на хората, но това, което се е променило с годините, е отсъствието на минерали в нея.
Получава се дисбаланс в организма, който лесно можем да възвърнем с консумирането на богати на минерали храни, като плодове, зеленчуци и ядки, както и естествена минерална вода.
Източник: fresh-science.coм