Царица Елеонора не спи с Фердинанд

0
3297

Пристига в България без зестра, но с европейска слава на най-милосърдната жена

Владетелят много държи на втората си съпруга и я слуша за всичко

Царица Елеонора не е толкова известна, колкото първата съпруга на Фердинанд Мария Луиза. Може би защото на Мария Луиза е кръстен централен столичен булевард, а само преди няколко години някой се сети да кръсти на втората съпруга на Фердинанд малка квартална уличка. Мария Луиза трудно издържа в България, презира съпруга си и до края на краткия си живот не може да преживее, че първородният й син е кръстен в православна вяра.

Княгиня Мария Луиза Бурбон Пармска умира едва на 29 г., като оста­вя мъжа си вдовец с 4 деца – две момчета и две момичета, родени между 1894 и 1899 г. Скоро след смъртта й Фердинанд започва да си търси нова жена с основната цел тя да се грижи за децата му и престолонаследника Борис. Когато през 1907 г. руската княгиня Мария Павловна е в България за откриване паметника на Цар Освободител, Фердинанд я моли да му посочи подходяща жена за съпруга. Князът е искрен, като поставя изискванията си към новата си съпруга – тя не трябва да очаква много внимание от него, а трябва да се грижи за децата му и да се занимава с благотворителност.

Княгиня Мария предлага своята първа братовчедка – вдовицата Елеонора Ройс-Кьостриц. Елеонора е преценена като добра партия за българския монарх. Бракът между двамата е сключен на 28 февруари 1908 г. в Кобург, Германия. Тогава Елеонора е на 47 г. Съ­ветникът и приятел на Фердинанд граф де Бурбулон я описва с определена симпатия: „Тя е висока, стройна, кестенява със силен глас. Знае всички езици и познава цяла Европа. Говори свободно руски и е с абсолютно международен мантали­тет. Произлиза от почтен патриархален род и няма стотинка. Разполага с 2000 марки рента, отли­чава се с простота, няма слабост към лукса, обича хигиената, голите стени и отворените прозорци”. „Фердинанд се жени за Елеонора, а Елеонора се омъжва за България”, казва в деня на венчавката руска княгиня Мария Павловна.

Фердинанд и Елеонора пристигат с кораб по Дунав в България и слизат в Русе.

Елеонора идва с рояла си и няколко сандъка с лични вещи. Според някои из­следователи Фердинанд така и не консумира втория си брак. Просто не ляга с жена си, а с разни други мъже и жени. Едва ли някой би могъл да каже каква точно е истината за интимните отношения на Елеонора и Фердинанд.

Известно е, че Ферди­нанд настоява за него и жена му да бъдат осигу­рени отделни спални по време на гостуването им при краля на Румъния Карол I, което се осъществява през медения месец на младоженците. Факт е обаче, че князът високо цени втората си съпруга и не пропуска да отбележи, че „тя е двама стари дипломати взети заедно“. Фердинанд разчита на Елеонора не просто да възпитава децата му, но и да решава дипломатически въпроси там, където той не успява и където не е приет. За да се ожени за Елеонора, на княза му се налага отново да моли папата, както при първия си брак с Мария Луиза. Елеонора е протестантка. След дълги преговори Ватиканът се съгласява Фердинанд да участва и в протестантска церемония, но при условие, че бъде „напълно безучастен”. Следват преговори с лютеранските пастори. Накрая е намерено компромисно решение – вместо свещениците да питат всеки от съпрузите поотделно дали е съгласен, да ги попитат заедно, а да отговори Елеонора. Още от този първи момент на брака тя става водещият дипломат в семейството и така е до края на дните й. Омъжва се за Фердинанд и става Българска княгиня. Придружава Фердинанд през септември 1908 г., когато е обявена независимостта и тя става българска царица.

За Елеонора фон Ройс-Кьостриц се отбелязва, че е първата владетелка през трите ни царства, която, омъжвайки се за българския монарх, не носи на България зестра. Освен това не води със себе си роднини, компаньонки, шпиони, съветници, изповедник.Тя пристига от княжество Ройс без прислуга и с обикновен пътнически кораб, за да посвети в следващите години живота си на България. Преди това обаче Елеонора е спечелила уважението на цяла Европа. Наричат я Милостивата и Милосърдната заради грижите й за ранените руски и японски войници като медицинска сестра по време на Руско-японската война. Няколко години по-рано майката на Фердинанд Клементина казва за нея: „Благословен оня, комуто се удаде да заслужи ръката и сърцето на Милосърдната”.

„Да си царица, е служба като всяка друга: чиновник във Външното министерство, началник на пожарната команда или възпитател на деца с увредено зрение. Пък и царицата е такава само в Двореца”, казва Елеонора на нещо като първа пресконференция след настаняването й в двореца в София. На личния й герб е Написано: „Вярност и постоянство”, а цветовете й на владетелка са бяло и червено, пише Неда Антонова.

Умира в манастира „Свети Димитър“

По време на войните царица Елеонора организира курсове за милосърдни сестри и самата тя е на фронта като милосърд­на сестра. Царицата подарява главното знаме на българското Македоно-одринско опълчение, а заедно с княгиня Клементина Бурбон-Орлеанска царица Елеонора основава Българския Червения кръст. Вазов я възпява като „сестра на героите из боя жестоки”.

Сестрата самарянка Мария Хаканова разказва за царицата: „Тя си беше спечелила обичта на всички войници. А те, бедни­те, лежаха в дълги редици, със счупен ръце, крака, с разнебитени тела, ослепели, оглушали от куршумите, шрапнелите и адския шум на войната. Имаше и неми.

На тях царицата даваше парче книга, да си напишат желанието. Защото нямаше войник, който да е изказал някакво желание на Царицата-Майка – те й казваха Майко – и да не бъде то изпълнено. Те й пишеха всекидневно писма: един искаше от нея дървен крак, друг се съветваше с нея, трети й известяваше, че му се е родил син. А когато научиха, че е болна от неизцерима болест, героите на Одрин, Чорлу, Люлебургас, Булаир и Тутракан й пишеха колективни писма, подписани саморъчно. За всички тя жалеше и за всички страдаше. Които живеят със сърцата си, те не живеят дълго”.

Когато от двореца молят ца­рицата да се върне в София, тя казва: „Аз само изпълнявам дълга си, както и всеки в тази страна го изпълнява”. Още докато е на фронта и помага на ранените вой­ници, Елеонора усеща коварната болест. Умира от рак през 1917 г., след като се опитват с 3 операции да я спасят в Германия. Издъхва в манастира „Свети Димитър” край Варна. Според поета Кирил Хри­стов не е имало столичанка, която да не е отишла на опе­лото на царица Елеонора.

Спасява Боянската църква, като продава най-скъпото си бижу

България дължи спасяването на Боянската църква на царица Елеонора. Тя лично издейства парцел за строеж на нова църква, след като разбира, че шопите от Бояна смятат да съборят църквата от XIII век и да построят на нейно място по-голям храм.

През пролетта на 1912 г. жителите на софийското село решават да съборят старата църква. Когато царицата пита кмета защо искат да направят това, той отговаря: „Пораснааме откъм население, Ваше Величество, та черковата ни се сторва малка, най-вече по празниците“. Царицата пита колко би струвало строителството на нова църква. „Е па я мислим, дека едни педесе-шеесе иляди требе да стигнат”, осведомена е царицата от майсторите. Така Елеонора купува парцел с лични средства за нов храм и довежда иконописец от Европа за иконите му. Всъщност царицата тайно продава едно от най-ценните си фамилни бижута – триредово перлено колие с цвят пепел от роза, принадлежало някога на приятелка на Мария Антоанета и подарено на Елеонора от баба й по майчина линия – френската херцогиня Гаспарина Роан.

Източник: в-к Уикенд

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук