От „Съдебна медицина“ разхвърляха трупове из целия град
У нас има 600 траурни агенции „пощенски кутии“
Полицаи „разпределят“ мъртъвците на пътя
Стоян Макреев е бил геолог, минал е през хазартния бизнес, а днес е шеф на софийска траурна агенция. Ядосва се, когато го питат за мафиотите в погребалното дело. Според него гробарската мафия е по-скоро функция на общинските, имотните, медицинските, полицейските и другите видове мафии, а не обратното. Погребалният бос илюстрира твърденията си с безброй примери от собствената си практика с уговорката, че по принцип те са недоказуеми, но гарантира за истинността им.
Г-н Макреев, да започнем разговора оттам, че някой умира. Какво се случва след това?
– Ще ви разкажа един случай буквално отпреди броени дни: Обажда ми се колежка от Варна. Става въпрос за бащата на едно момче от морската столица, чийто баща почива при трансплантация на бъбрек във ВМА – София. Колежката ми подава случая безвъзмездно, както и аз съм й правил няколко пъти такива безвъзмездни услуги. Без комисиони, ей така – просто като услуга за услуга на пазарен принцип. Тя си направила сметката, че вместо да пътува от Варна до София, да вади разни документи и т.н., е по- практично да ми преотстъпи случая, защото знае, че и аз ще й върна жеста в даден момент. Свързах се с момчето, обясних му какви документи трябва да извади. Като начало то ми изпрати по най-бързия начин нотариално заверено пълномощно на мое име, за да взема покойника и пр. За мое изумление обаче лекарят, който беше извършил трансплантацията с фаталния край категорично отказа да ми предаде трупа. Кой знае защо настояваше момчето да дойде и лично да си получи покойника.
– Може би е бил просто лекар бюрократ?..
– Не е точно така. Та нали погребалните агенции са именно за това – да пестят време и нерви на близките?! В тази история може да се крие един тънък момент: За да се извади акт за смърт, без който нищо по-нататък не може да се предприеме, лекуващият лекар трябва да ми издаде съобщение за смърт, в което подробно се описва от кога, как и от какво е починал човекът и т.н. Срокът за издаване на смъртния акт е 48 часа от момента на настъпването на смъртта, посочен в съобщението за смърт. Ако този срок се пропусне, след това невалидният вече документ трябва да се презавери със съдебно решение, или в съответното болнично заведение. Този срок също може да ви се стори бюрокрация, но това си има своята логика, защото, докато не бъде издаден смъртен акт, покойникът се води жив в съответните граждански регистри. И докато някой се мотае, знаете ли какво може да се случи, ако друг се добере до картона и личните документи на „живия” още покойник?! – Тук в действие може да влезе вече и имотната мафия. Докато покойникът, който още се води жив и още не е отписан от регистрите, а притежава имоти за много пари, с откраднатите лични данни тези имоти много лесно могат да преминат в други ръце. Ами че тази мафия всеки ден се занимава именно с такива неща. Тя си има хора, които имат неограничен достъп и постоянно се мотаят из болниците, поддържат контакт с лица от медицинския персонал, които да ги снабдяват с необходимата информация. Създаването на спънки пред издаването на нужните документи може да доведе до безценно „технологично” време за мафиотите. В случая с момчето от Варна приключенията не свършиха с ината на лекаря. Младежът успя да пристигне по най-бързия начин от Варна, получихме най-после и съобщението за смърт, но се оказа, че смъртен акт не може да се извади. В документа беше вписана като дата на смъртта 30 март 2012 г., при положение, че вече сме 2016 г. Трябва да се връщаш за презаверяване, пък то неделя – този го няма, онзи го няма… Аз мисля, че въпросната „техническа” грешка съвсем не беше неволна. Накрая на всичко отгоре изпратиха момчето да търси моргаджията, за да му предаде лично заверена молба за отказ от аутопсия. За мен този последен опит да бъда изолиран от цялата процедура пък целеше личен контакт между моргаджията и младежа, с цел да бъде насочен към „правилната“ погребална фирма.
– Т.е. санитарят от патологията да извади тестето с визитки на приближени траурни агенции и да заработи едно 300 лв. комисиона, така ли?
– Аз съм чувал и 400, че и за 1000 лв. комисиони.
– Вярно ли е, че при кремациите, които все повече изместват погребенията, една от най-големите далавери е да се изгори само трупът, а ковчегът да се върне на пазара за втора употреба?
– Не, тук се прави следното. Покойникът се пренатоварва от луксозния ковчег в т.нар. социален ковчег и се връща обратно на пазара. Вярно, че не съм виждал въпросната операция с очите си, но имам сериозни основания за такива подозрения. Имаше период, когато присъствахме на кремации с висок клас ковчези. В един момент правото на фирмите да присъстват на кремацията беше отнето. Тази привилегия остана само за близките. Добре, почнахме да водим само близките. После и за тях въведоха такса от 25 лв. за присъствие на кремация и след като те отказваха да я плащат, аз трябваше да ги вадя от джоба си. Като видяха, че и това не помага, служителите на гробищата почнаха да ми искат нотариално заверено пълномощно от близките за присъствие от моя страна на кремацията, но скоро и тук ударих на камък. На роднините им писна, казват: „Не ни стигат другите главоболия, ами сега трябва и при нотариус да ходим!..” Пак казвам, не съм виждал как се мести труп от един в друг ковчег, защото това евентуално става в помещение, до което външни хора нямат достъп, а след това вече никой не може да види какво се „пъха” в крематориума… А знаете ли, че преди години в разширеното понятие „гробарска мафия” участие взимаха и полицаите, напр. в рискови райони като този на „Женския пазар”?! Попада някой на труп, обажда се на телефон 112, пристига най-напред полиция, след това линейка, оглеждат трупа, преценяват заедно дали има съмнения за насилствена смърт и решават дали да се обадят на „Съдебна медицина”, или трупът директно се насочва към „правилната” агенция, за което се вземат огромни комисиони. На всичкото отгоре преди няколко години хладилните камери бяха толкова занемарени, че отказваха да работят и бяха запечатани от РЗИ. А вътре имаше трупове, отлежаващи 10-12 години. Така в камерите бяха натрупани един върху друг куп трупове. Когато и това не помогна и капацитетът не достигаше, започнаха да разнасят труповете в моргите на „Пирогов” и ВМА, а след това прибягнаха и до услугите на частните погребални фирми, които разполагаха със свои хладилни камери. Може ли да си представите как при това положение „Съдебна медицина” си е вършила работата!? Ако ще обобщаваме, в крайна сметка опираме до администрациите на общините. Не може „Гробищни паркове” да се водят към „Социални дейности” на общините, които са изцяло на бюджетна издръжка и същевременно да извършват търговска дейност. Естествено, където „вилнее“ чиновникът, вилнее и корупцията. В Софийска община, доколкото знам, всеки администратор работи с по 2-3 погребални фирми, които му осигуряват повече от прилични доходи от комисиони за най-различни „услуги”. Здравното министерство пък е дало такава свобода на болниците при „издаването” на покойниците, така че всяка болница въвежда каквито си иска правила и такси за предаването на труповете, което се води „извънболнична помощ”?!?
Лекари, медицински сестри и моргаджии делят милиони. Гробарската мафия в цялата страна става все по-жестока и безкомпромисна. След като Народното събрание захвана да подготвя закон, с който да удари незаконната дейност на погребалните агенции, който така и доникъде не стигна, „копърките“ гробари се стреснаха, запретнаха ръкави и взеха да набират клиенти като за последно. В момента в София има поне 150 агенции, от които реална дейност извършват само 10, или 20. Останалите са „копърки” комисионери, или свързани фирми на трите най-известни клана в бизнеса, за да се създава илюзията за конкуренция в бранша. В страната агенциите „пощенски кутии“ са поне 600. Те нямат нито катафалки, нито камери за съхранение на трупове. Когато ги потърсите, те приемат поръчката, след което звънят на една от малкото компании, които имат всичко необходимо, и получават 300-400 лв. бонус. Така едно погребение вместо 700, излиза 1200 лева.
България е единствената страна в ЕС, която все още няма нормативен документ, който да ограничава дейността на траурните фирми. С приемането му ще има вече ясни правила и ще бъде осветлена траурно-погребалната дейност. Това ще сложи край на нелоялните фирми, които изнудват хората.
Рекетирали дори сестрата на покойния главпрокурор Татарчев
Нова мода сред траурните агенции в последния месец е да дебнат възрастните хора, които те безочливо възприемали като свои бъдещи „клиенти”. Представители на траурни агенции са тръгнали из квартали, които са известни с предимно по-възрастно население (като „Лозенец” и „Иван Вазов“ в София, „Смирненски” в Пловдив и т.н.). Те предлагали на бабите и дядовците своите услуги, като ги заливали с най-различни рекламни материали. „Доста е стресиращо. И без това след една определена възраст мислиш само за смъртта, всички около теб си отиват един по един, не е нужно и някакви траурни агенти, приличащи на мутри, да ми напомнят, че скоро ще умра!“, тюхка се 76-годишен дядо. Рекламните материали били под формата на религиозно календарче. Като го отвориш обаче, вътре те поздравява следният надпис: „Нашите погребални агенти са на ваше разположение! Обадете ни се по което искате време! Чакаме ви!“. В същото време, въпреки смяната на директора на общинското предприятие „Гробищни паркове” в София – Венцеслав Григоров, кощунствата и набезите над гробовете в Централния траурен парк на столицата продължават с пълна сила. От години в Орландовци действа престъпна гробарска мафия, съставена предимно от цигани, самонастанили се в този софийски квартал на улица „Старата воденица”.
Всекидневно обикалят с автомобили гробищата и набелязват кои гробове са най-подходящи за разкулачване. Обикновено избират последните обиталища на мъртъвци, незабравени и посещавани от близки и роднини. След което започва плячкосването. Мургавите апаши задигат всичко, което може да се продаде: всякакви метални ограждения и декоративни метални елементи, надгробни метални кръстове от скъпи материали, медни и бронзови барелефи, ветроупорни фенери от ковано желязо, метални букви от надгробни паметници, мраморни надгробни плочи и различни мраморни облицовъчни материали, които допълнително се шлайфат и изнасят повторно на пазара. Онова, което не може да бъде задигнато, се поврежда умишлено – снимката на покойника, вазите, ако са циментови или каменни, или самият паметник. След няколко дни наглите мародери, представящи се за майстори каменоделци, накичени с фалшиви баджове на реверите, засичат на самия гроб ужасените от погрома роднини на покойника и артистично проклинайки злосторниците, започват пазарлъци за оправяне на поразиите срещу предлагана от тяхната фирма значителна сезонна отстъпка в цените.
Това е една от схемите, по които действат организирано циганските групи на територията на Централните софийски гробища. Трябва да се спомене, че се практикуват и други методи за измъкване на пари от опечалени, при които мургавите бандити действат без излишно театралничене и нападат директно белязаните жертви. Дори сестрата на покойния главен прокурор Иван Татарчев – Ина, е била нападната от двама цигани, които се заканили: Давай 200 лева, или сега ще разбием паметника!”
Беззащитната жена доста се уплашила и каквито пари имала у себе си, само агресивните типове да не изпълнят заканата си.
Столицата – рекордьор в далаверата с мъртъвци
В София функционират над 100 траурни агенции, които обаче са собственост на не повече от 20 души. Целта на размножаването им е да спестят ДДС и да създадат представата, че има избор. Частните погребални бюра заплашат определени суми за извършени траурни дейности на общинското предприятие „Гробищни паркове“- София. Прели време осведомени лица коментираха контактите на бившия шеф Григоров с циганския клан „марципаните“, собственици на просперираща погребална фирма.
Кризата за гробни места в столицата надвисва застрашително. На ден в София умират средно 70 души. Отпуснатите в „Малашевци“ парцели са ограничени и поемат много малка част. Липсата на нови гробни места воли до незаконно разкопаване на стари гробове и вмъкване на нови в пределите на предвидени по план алеи, или на мястото на отсечени дървета. Неоспорим факт е наличието на черен пазар, където цената на гробно място достига 7000 евро. Странно звучат констатациите на столичните общинари, че в Софийските централни гробища били преброени 10 000 неподдържани, занемарени и неплатени гроба, които след предупреждения, ако не се заплатят и поддържат, щели да бъдат използвани наново. Действително има запустели гробове, но това не означава, че не са били платени навремето. Преди повече от 30 години тогавашната гробищна управа разпореди притежателите на фамилни гробни места (които в още по-старо време са били предоставяни чифт и заплатени още тогава) да ги платят за 10 години, като след това остават за вечни времена. Фактически огромна част от гробните места в Софийските централни гробища са платени по този начин. Гробищната администрация би трябвало да е запозната с всичко това, ползвайки базата данни, с които разполага, но явно предпочита да си трае. По този начин подстрекава набезите, изнудванията и вандалщините в гробищата, а това е гавра и с мъртвите, и с живите.
Софийските централни гробища – свърталище на измамници и отрепки
Там можете да срещнете досадни просяци, правещи се на инвалиди, нелегитимни, разпопени свещеници, обикалящи пред черквата за наивни клиенти, брутални ромски тайфи, тръгнали с огромни торби да обират оставеното за „Бог да прости“, нагли майстори ментета, предлагащи на всеки срещнат „ниски цени“ за изработка и ремонт на паметници, надгробни плочи, постаменти, рамки и други от този род. Освен тези услуги самозваните спецове предлагат и грижи за гробните места – почистване, заравняване, поддържане и прочие. По гробищните алеи се срещат и психопати, ровещи из пресни и отворени стари гробове за костици от умрели. Говори се, че тези зловещи реликви били продавани на добра цена на практикуващи „шамани“, които ги използвали за правене и разваляне на черни магии. При отварянето на стари гробове долните части на изровените черепи почти винаги липсват по простата причина, че мургавите мародери са търсили в тях златни коронки и мостове, ако преди това не са ги изпреварили препаратори и санитари от моргите.
Психиката на почти всички, работещи в бизнеса с мъртъвци, е деформирана и фиксирана единствено на вълна парични знаци. Запознати коментират, че мъртъвците са изгаряни в крематориумни пещи без ковчезите, които се предлагат за продан отново от траурните агенции. Елин ковчег бил завъртан по този начин около стотина пъти, като от време на време се освежавал и лакирал. Същата схема се разиграва с венците и цветята, задигнати от гробовете, но те за разлика от ковчезите се препродават един, максимум два пъти. Букети „втора употреба“ се предлагат в изобилие всеки Божи ден пред гробищата и на „Женския пазар“. При погребение с предварително платени такси (аранжиране на покойник -15 лева, катафалка – 25 лева, изкопаване и заравяне на старо гробно място – 90 лева, некролози – по 1 лев за брой, административно обслужване – 10 лв. плюс ДДС) скубането на пари от корумпирани служители и мургави гробари не престава. Няма ли пари на ръка, няма нормално заравяне на мъртвеца във вечното му жилище. Свещеници ловко прибират по 75 лв. за нескопосано опело, плюс още 25 лв. за тамян и свещи, за църковен хор, както и за помещението, където се раздават храна и напитки за Бог да прости.
Днес Софийските гробища буквално са се превърнали в митнически пунктове, които изпразват джобовете на опечалените роднини на покойниците.
Атанас Аргиров, председател на Съюза на погребалните фирми в България: Фирми без офиси се представят за траурни агенции
„Има фирми без офиси, работят само с папка и телефон, плащат на ръка комисиони на медицински лица и вземат за едно погребение до 2500 лв., при положение че средната цена на услугата е 700-800 лв. Докато в големите градове се налага хората да се борят с така наречената погребална мафия, то в по-малките общини проблемът е с монопола. Проект за закон за траурно-обредната дейност вече е внесен за разглеждане в НС, и най-важното – има политическа воля за неговото гласуване”, казва Аргиров.
Милиони от рушвети си поделяли лекари, сестри и санитари
Милиони левове годишно поделяли помежду си медицинските работници из болниците чрез привличането на клиенти на приближени погребални агенции. Тарифите за „осигуряване на труп“ започвали от 150 лева и стигали до 400, в зависимост от цената на погребението.
„В момента всеки, който желае, може да си отвори погребална фирма. Трябва само СИМ карта и обява, която да разлепиш. Не е нужно и катафалка да имаш, спокойно може да използваш и микробуса, с който превозваш зеленчуци и плодове“, разкриват още източниците ни от бранша.
„Във всяка морга из градовете виси по един представител на погребална агенция, който причаква роднините на покойници, които идват да разпознават труповете на своите близки“, твърдят запознати с „бизнеса“. В този печален момент веднага ги награбвал „гробарят“ и ги притискал да изберат неговата фирма. В противен случай съдебният лекар заплашвал опечалените, че ще забави смъртния акт и те няма да могат да погребат навреме покойника си. Напоследък тези мафиоти ставали още по-нагли. Те преписвали личните данни от картона и отивали директно в апартамента на семейството на пациента. Звънят на вратата и сюрпризират и без това притеснените роднини, че те ще се погрижат за бъдещото погребение.
„Ние още се надяваме, че баща ни ще се оправи, а тези идват и ни питат кога ще го копаят“, разказват потресени жертви на мафиотите. От наши източници разбираме, че София е разделена на райони от погребалните агенти, точно както си я делят наркодилърите. Ако някой пристъпи на чужда територия, веднага го пребиват, а бизнесът му е саботиран. Предполага се, че подобни схеми господстват и в останалата част на страната.
Източник: в-к ШОУ