Биячите може да се разделят условно на няколко вида: Истински насилници – от ранна възраст са замесени в хулигански прояви и криминални престъпления и насилието е станало утвърден модел.
Биячите може да се разделят условно на няколко вида:
Истински насилници – от ранна възраст са замесени в хулигански прояви и криминални престъпления и насилието е станало утвърден модел за себеутвърждаване в обществото и в отношенията с другите. Те имат криминален опит, лежали са по затвори и полицейски арести и е малко вероятно да правят излишни демонстрации на сила. Истинските насилници са опасни, защото не говорят, а направо действат.
Демонстративни насилници – обикновено са хора, които нямат необходимата смелост и личностна устойчивост да се ангажират с престъпления, а гравитират около групи или хора със сериозна криминална репутация. Вербалната им агресия
е почти перманентна към всичко и всички и ако са в група, може да набият някого, за да преживеят липсващата им значимост и истинска идентификация с „лошите момчета“.
Всъщност именно при демонстративните насилници комплексът за малоценност е най-изразен. Той ги тласка не само към компенсаторно силово самоутвърждаване, а и към съчиняване на измислени героични истории за себе си.
Тези насилници са болезнено привързани към атрибути на сила и власт – униформи, оръжия, ордени, медали и т.н.
Ситуативни насилници – това са хора, които в повечето време владеят деструктивните си нагласи чрез адекватна социална адаптация и успешна социална реализация. При тях е възможна късосъединителна реакция на стимул, които актуализират потиснато психотравмено преживяване, което пренасят върху източника на стимула. След такъв инцидент отново поддържат поведението си в познатото русло.
За тях обикновено хората казват, че са изненадани от агресивността им, защото са поддържали дълго време социално приемлив образ – добър съсед, грижовен баща./168часа