Преди пет години страната отново беше разтърсена от протести. Тогава недоволството на хиляди българи беше предизвикано от високите сметки за ток и парно. Демонстрации имаше в над 30 града в страната.
Поискаха смяна на системата заради ниските доходи. Повече от месец депутатите се движеха с плътни кордони от полицаи с щитове, а Народното събрание беше пресечна точка на няколко лъча от недоволство.
Напрежението в протестите не веднъж ескалира – почти до фатални сблъсъци.
В най-масовите протести от началото на прехода десетки бяха ранени при сблъсъци с полицията.
Трима се самозапалиха.
Хиляди пяха националния химн по улиците.
Но не от гордост, а от отчаяние и зов за промяна.
За да стопи недоволството – оставка подаде първо финансовият министър Симеон Дянков, а малко по-късно си тръгна цялото правителство.
На 20 февруари Бойко Борисов обяви „Не мога да гледам окървавен Орлов мост. Всяка капчица кръв – за нас е петно. Аз обичам да ходя сред хората. Не обичам да има железа, като отивам някъде. Затова – властта ни е дал народът. Днес му я връщаме”.
Ден по-късно при гласуването на оставката на кабинета „Борисов” 1, премиерът в оставка хвърля бомба от парламентарната трибуна
„Моля в дните, в които остават, да направите една комисия, да извикате директора на Разузнаването, да видите какъв материал е постъпил – официално – от партньорска разузнавателна централа, в която те уведомяват, точно когато вие тука правихте една комисия, че се подготвя атентат по мен. И там в този материал заради борбата, че заради това, че накърни много сериозни интереси на международната организирана престъпност – се подготвя атентат и поръчител е Ахмед Доган”, съобщава по това време премиерът в оставка.
Историята, която се разви след тези събития е добре известна. Но какви поуки си взеха политиците от всички партии?
Отговорите са обект на не особено сложни анализи.
