Иде невиждано мъчителна и дълга икономическа криза! Доказателството е…

0
2518

В исторически план често се наблюдава нарастване на цената на златото и петрола в периоди на политически, военни, социално-икономически кризи

Последната седмица на февруари може да се смята за началния момент на осъзнаване, че кризата с коронавируса става глобална. След това редица европейски държави започват да прилагат противоепидемични мерки и се стига до блокиране на част от икономиките. Това пише в свой анализ финансистът Димитър Чобанов, цитиран от „Труд“.

Става ясно, че кризата ще засегне не само туризма и търговията, веригите на производство и предлагане, но и голяма част от местната индустрия и услуги. Очертава се шок както върху търсенето, така и върху предлагането. В тази ситуация е интересно и важно да се проследи реакцията на цените на златото и петрола, от които могат да се направят важни изводи за сегашната криза, както и очаквания за бъдеще.

Петрол

Цените на петрола исторически са добър ориентир за настъпили и предстоящи процеси в икономиката. Много високи цени могат да доведат до инфлационен шок, съчетан със спад в икономическа активност. Ниските цени на петрола могат да благоприятстват икономическото развитие, ако не са в резултат на сериозни шокове върху търсенето.

След началото на кризата с коронавируса се наблюдава сериозно намаление на цените на петрола, поради неблагоприятните очаквания за силен спад в икономическата активност. Карантинните мерки в големите икономики водят до ограничаване на транспорта, който е предимно товарен и в намалени обеми.

Прекъснатите нормални вериги на производство и предлагане се съчетават с несигурност за началото на възстановяването и с колебливи оценки в какъв обем ще се възстановят, като в първите тримесечия се предполага, че редица сектори трудно ще достигнат и 50% от капацитета си. Туризмът също е свързан с потребление на петрол, като летният сезон на активни пътувания, особено в Съединените щати, е възможно да бъде пропуснат.

Това води до много силно намаление на търсенето на петрол, както текущо, така и очаквано, както и до сериозен натиск за понижение на цените. Подобни намалени обеми и цени се отразяват негативно на националните бюджети по линия на приходи от акцизи и ДДС, като първоначалните оценки за дефицит могат да се окажат доста оптимистични.

По отношение на предлагането реакцията на основните производители е много бавна. Първоначално, Русия и Саудитска Арабия си представяха кризата като възможност за завладяване на пазарен дял и отказаха да намалят производството. Липсата на потребление доведе до ускорено натрупване на запаси, като се оказа, че капацитетът за съхраняване на петрол може бързо да се запълни и не е достатъчен.

Този ефект се съчетава с наближаване на края на периода на договори за доставка на бъдеща дата (фючърси), чието физическо изпълнение би довело до големи загуби и липса на пространство къде да се съхрани доставеният петрол. Така се стигна до ситуацията фючърсите на петрола да имат отрицателна стойност, което се разглеждаше преди кризата като парадокс, който е невъзможно да се случи.

Разбира се, за някои производители е много трудно да прекратят добива, това е свързано с високи разходи, което при определени условия води и до това да са склонни да заплатят за това, което те самите доставят. Тази ситуация се наблюдаваше на американския пазар с петрола WTI (West Texas Intermediate), като тримесечните фючърси достигнаха на 20 април отрицателна стойност от 37,63 долара.

Цените за незабавна доставка са положителни, като са намалели с над 86% от началото на годината – от 61,08 долара за барел до 8,34 долара за барел (на 30 април). Петролът, който активно се търгува на европейските пазари, е Brent, като от началото на годината цената му е намаляла от 67,52 долара за барел до 22,82 долара за барел – над 66%.

Пример за сериозните проблеми в отрасъла е компанията Royal Dutch Shell, която на 30 април обяви, че намалява с 2/3 дивидента на акция. Според Bloomberg сред акционерите са пенсионни фондове и други големи институционални инвеститори. Дивидентът ще бъде 16 цента на акция и ще лиши от смятани за сигурни доходи милиони хора.

Този ход се предприема за първи път след Втората световна война и се разглежда като допълнителен сигнал за сериозно намаление на реалния растеж в редица страни. Според мениджмънта това е нивото на дивиденти, които могат да си позволят, за да могат да продължат своята дейност. Корпорацията се подготвя за продължителен спад на продажбите, риск от спиране на редица мощности, както и от възможна продажба на активи.

Общият годишен дивидент, който е изплащан преди кризата, се оценява на 15 млрд. долара. Спадът в печалбата за първото тримесечие на 2020 г. се оценява на 46%.

Друга голяма компания, Exxon Mobil, обяви, че за пръв път от 13 години няма да увеличи дивидентите, които изплаща през април спрямо тези през март, като ги замразява на досегашното им ниво. Тя се отказа от голяма част от инвестиционната си програма за 2020 г., като намали капиталовия си бюджет с 10 млрд. долара., което при продължаваща криза няма да бъде достатъчно. От компаниите, които участват в индекса S&P 500, Exxon са платили третия най-голям дивидент през предходното тримесечие, в размер на 3,7 млрд. долара.

Злато

Златото традиционно се разглежда като убежище срещу несигурност. Златото исторически се е наложило като ликвиден актив, удобен за съхранение и размяна, който е общоприет в международната търговия. То не е задължение на конкретна страна и не може да се повлияе от кризисна ситуация в нея, за разлика от парите, емитирани от дадена държава (или икономически съюз).

Затова в исторически план често се наблюдава нарастване на цената на златото в периоди на политически, военни, социално-икономически кризи и/или засилено геополитическо напрежение. Цената на златото е в обратна техническа връзка с долара, тъй като най-често се котира в тази валута. Когато доларът поевтинява, за да си съхрани стойността, цената на благородния метал се покачва.

Ниските лихвени проценти също са благоприятна среда за повишаване на цената на златото, тъй като то може да осигури желаната доходност (капиталова печалба) при поскъпване. Колебливата посока на развитие на фондовите борси също води до по-голям интерес към инвестиции в злато и повишава цената му.

В сегашната ситуация на несигурност и намаляващи корпоративни печалби е нормално пазарните индекси на големите борси да се колебаят и това подкрепя цената на златото. Освен тези фактори от страна на търсенето, евентуален слаб растеж на предлагането от страна на минните компании също би подкрепил цената на златото.

През 2019 г. цената на златото прояви тенденция към покачване, като обяснението е в посочените по-горе фактори с изключение на фондовите пазари, чиито индекси също сериозно нараснаха. 2019 г. стартира с цена от 1284 долара и приключи на нива от 1558 долара, което е повишение с 21,3%. Това поведение е поредното доказателство, че на глобално ниво се натрупваха очаквания за рецесия и несигурност, които подкрепят цената на златото.

В няколко статии предупредих за проблемите в еврозоната, отлаганите структурни реформи и предоверяването от страна на правителствата на евтиното финансиране на дефицити и дългове на финансовите пазари, което се дължи на отрицателните лихвени проценти на ЕЦБ. Това евтино финансиране започва да приключва през настоящата година и ДЦК няма да са сериозен конкурент за убежище срещу несигурност на златото, което подкрепя цената му в настоящата криза.

Изключение ще са ДЦК на Германия, която успя да намали своя държавен дълг до Маастрихтския критерий от 60% от БВП и доказа, че е способна на фискална дисциплина, когато има политическа воля и строги бюджетни правила, които се спазват.

Подходът при сегашната криза, за разлика от началото на Глобалната криза през 2008/09 година е за тотално разхлабване на фискалната дисциплина, при неясен за страните от еврозоната източник за финансиране, като нарастването на дълговете се очаква да надхвърли средно 15% от БВП.

Нормално е в ситуация на тежката криза в момента, цената на златото да продължи да нараства, като към 30 април тя достига 1703 долара, което е повишение с 9,3%, като перспективите са възходящата тенденция да се запази.

В началото на март имаше период на спад на цената на златото, което може да се обясни и с необходимост от ликвидност, като покачването след този момент се свързва с осъзнаването, че кризата ще продължи дълго и голяма част от производствените мощности в икономиките на развитие страни няма да работят за неизвестен период от време, а после трудно ще се възстановят.

Пазарът на злато през 2020 г. може да се раздели на две части – нарастващо търсене в западното полукълбо, където златото традиционно представлява убежище при кризи. Същевременно търсенето спада на изток поради намаленото производство на бижута, монети и промишлени стоки в Китай и Индия заради покачващите се цени и спирането на дейността на множество предприятия.

Златото се търгува при цени близки до най-високите за последните 7 години. Като цяло през първото тримесечие на годината търсенето на злато се повишава с около 1%. Предлагането спада с 4% поради понижаване на количествата както от рециклиране, така и от добив.

Ситуацията на пазарите на злато и петрол недвусмислено показва, че структурните проблеми са знак за настъпващи неблагоприятни събития, дори и преди проявлението на конкретен шок, който да тласне икономиките в криза.

Недостатъчният капацитет за съхранение на петрол се съчетава с нестабилни отношения между основни производители. Поведението на цената на златото през 2019 г. е излъчвало предупредителен сигнал за предстояща криза, но не е довело до предприемане на реформи от страна на правителства, както и до преосмисляне на политиката на централните, която има ограничено поле за действие при ниски и отрицателни лихвени проценти и може да доведе до бъдеща висока инфлация след като се възстанови търсенето в икономиките.

Blitz.bg

loading...

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.