Корнелия Нинова празнува днес рожден ден

0
62

Лидерът на БСП Корнелия Нинова празнува днес рожден ден.

Тя е родена на 16 януари 1969 г. в село Крушовица, област Враца. Завършва с пълно отличие Националната гимназия за древни езици и култура в София. Дипломира се в юридическия факултет на СУ „Климент Охридски“ отново с пълно отличие.

Оттам нататък тръгват години, изпълнени с трудности и предизвикателства, които чертаят политическата кариера на Нинова, в която перипетиите не веднъж са драматични – със спадове и възходи, но пък изграждат „мъжкия“ ѝ характер.

Днешният лидер на БСП Корнелия Нинова влиза за първи път в централата на партията на „Позитано“ 20 през 2002 година. И … там тръшват вратата ѝ под носа, разказва тя единственото си изповедно интервю за сп. „Биограф“, дадено пред Валерия Велева

По това време Нинова е директор на „Техноимпекс“, работи усилено с арабските страни и вижда колко ни липсва адекватна политика към арабския свят.

В арабския свят – между взривове и атентати. Няма право на грешни решения

Особено влияние върху оформянето на „мъжкия“ ѝ характер са десетте години в арабския свят, това е „невероятна школа“.

„Преживяла съм атентати, катастрофи, критични моменти. Там или се стягаш, или не оцеляваш“,.

„Сключвахме договори за строителство, учители имахме в Тунис, Мароко. Цялата ВиК система на Сирия е изградена от „Техноимпекс“, от български специалисти. Сега, като гледам какво става в Сирия… била съм на всичките тези места – къса ми се сърцето. Била съм в Ракка, където сега е центърът на Ислямска държава, всичко това ми е пред очите. И онова време не беше спокойно, заради конфликти. Бягали сме посред нощ към Ливан, спомням си такъв тежък преход в една дъждовна нощ. Всичко това те кара да се стягаш. И няма място за грешни решения.

Как да активираме отношенията с арабския свят
„Правителството на Костов имаше крайно отрицателно отношение към арабския свят и не поддържаше контакти – споделя Нинова пред изданието. – Поради което нашите специалисти, работещи в тези страни, плащаха данъци там, след това се връщаха у нас и пак плащаха данъци. Другите европейски държави бяха подписали спогодби за избягване на двойното данъчно облагане, от които народът им беше облагодетелстван или на едното, или на другото място. И аз се борех, борех, обяснявах на министър Василев (Валентин Василев, по времето на Костов – б.а.), че това трябва да се случи и у нас да стане държавна политика. Не стана. Но си дадох сметка, че ние като директори на фирми не можем да свършим това, без политиците. И тръгнах да търся коя политическа партия има адекватно отношение към арабския свят.

Почнах да чета програми на партии. В програмата на БСП, в частта за външна политика имаше неща, които напълно импонираха на това, какво трябва да се прави в арабския свят“, разказва Нинова.

Почти като във филм. Почва на търси къде е централата на БСП

Нинова оформя идеята да се свърже с БСП след като разбира грешната политика на Костов по отношение на арабския свят. До този момент тя не познава никого от партията. Не е членувала в никаква организация, като следовател е била деполитизирана.

„Реших, че трябва да се свържа с БСП. Разбрах къде е централата на БСП, дотогава не знаех къде се намира. Дойдох на „Позитано“ 20. Все пак съм юрист и знам, че за да се случат тези спогодби за двойното данъчно облагане, парламентът трябва да ги ратифицира.

Това се случи през 2002-2003 година. Влизам на „Позитано“ и попадам на началника на кабинета на Станишев – Асен Марков (вече починал – б.р.) Виждам го и казвам: „Добър ден! Аз съм Корнелия Нинова, искам да стана народен представител от БСП, за да правя външна политика”.

Човекът ме погледна учудено и ми отговори: „Ами, моето момиче, все още не сме отворили гишето за молби. Като го отворим, ще ви се обадим да си подадете молбичката”. Каза го със страшна ирония. Изпрати ме по живо, по здраво. И аз си тръгнах, разбрах, че тази работа няма да стане така. Започнах да търся пътя как да стане. Питах хора, които разбират. Разбрах, че трябва да се запиша в партията, да си избера основна партийна организация и чак тогава може би нещо ще стане“, спомня си Нинова

Избира да членува в партийната организация на „Оборище“

„И аз си избрах основна партийна организация в кв. „Оборище“ в София, записах се за член на БСП. За първи път разбрах какво е партиен живот – да ходя по събрания, да ме питат, да отговарям. Двете ми основни тези бяха – арабската политика, и Русия. Разбирам от външна търговия и смятах, че влизането ни в ЕС, което се задаваше тогава, ще създаде много ограничения за нашия пазар. И оттогава твърдя, че алтернативата за нас са руският и арабският пазар. И тъй като нашите стоки не бяха подготвени като качество по директиви на Европейският съюз, аз знаех, че ще претърпим голям икономически удар, ако не се подготвим така, че тези стоки да тръгнат за Русия и за арабския пазар“.

Издигане. Научава от медиите, че е назначена за зам.-министър на икономиката

„Партийната организация в „Оборище“ издигна кандидатурата ми за народен представител. След което ме извика Румен Овчаров когото до този момент също не познавах, както и Сергей Станишев.

Отивам на среща при другаря Овчаров, председател на Градския съвет на БСП по онова време, и той ми казва: „Моето момиче, сложен ми е пъзелът за депутатската листа, много хора искат да влязат в нея. „Оборище“ са силна организация, настояват за теб. Но нямаме място”. Отговорих му: „Няма проблем, г-н Овчаров, дайте ми един лист”. Даде ми. Написах: „Оттеглям си кандидатурата” , излязох от кабинета му и си заминах. Повече не му видях очите. Отидох си в „Техноимпекс“ и продължих да си работя“.

„Един ден започват да ми звънят телефоните от приятели и да ме поздравяват: ”Честито!” Аз викам: „Какво, честито?” – „Току-що ти излезе заповедта от Министерски съвет, назначена си за зам. -министър на икономиката”. Нито Румен ми е казвал, нито Сергей. Аз научавам от медиите, че съм зам. -министър на икономиката. След като преди това Румен ми е казал, че съм пречка.

В организацията в „Оборище“ ми се сърдеха, че без да питам, съм си направила отвод, но аз съм си такава – импулсивна. Аз не обичам да се натрапвам, щом някой не ме иска – довиждане!“ Станах. зам-министър. И почнах да работя…“

Гилотината. Пак от медиите разбира, че Станишев я уволнява

Гръмва скандалът, в който тя и Овчаров неоснователно са обвинени в корупция. „По същия начин – научих от медиите, че съм уволнена. При положение, че след като гръмна скандалът през 2007 година, първата ми работа беше да отида при Сергей и да му кажа: „Знам, че сме прави, но виждам, че този скандал тежи на правителството и на България. Ето ти оставката ми, обяви я, както и когато намериш за необходимо. Оставям на теб това решение. От мен имаш пълно разбиране, ето оставката ми – аз искам да си тръгна достойно“. После от медиите научих, че съм уволнена“.“

Адът – да знаеш, че си прав но цялото общество да е срещу теб

След това настъпват две кошмарни години в живота на Нинова, в които тя е разкарвана по съдилища, връхлитат я здравословни и семейни проблеми, партията почти се отрича от нея, докато стане ясно, че се е завъртяла огромната машина за дискретидиране.

„Беше жестоко! Да знаеш, че си прав, но цялото общество да е срещу теб. Заведоха ни дела, бяхме принудени да не говорим, за да не се издава следствена тайна. А аз исках да кажа, че съм действала в името на държавния интерес, защото от мен се искаше да се подпиша да се продаде жито от резерва на ниска цена и после да се купи на висока, за да се попълни отново резерва. Това щеше да бъде щета за България и аз отказах!

Искаше се да продадем „Булгартабак“ за 100 милиона, при положение, че само в сметките на предприятието имаше 400 милиона.

Отказах!

Искаше се да се дадат лицензи на фирми за хазартни игри, но фирмата беше с офшорен капитал. Отказах!

Цялото общество беше скочило срешу нас. Имаше евродоклад и нас ни използваха за измиване на очите пред Европа… Как ми се отрази? Зле ми се отрази!

Уволниха ме, разбиха ни къщата, откраднаха ни две коли – служебната и личната. Имаше опити да се преговаря с мен – да излъжа за този или онзи, че е направил това или онова. Предлагаха ми да се освободя от делата, като накисна други хора. Не го направих. Този период бе един от най-големите кошмари в живота ми! Продължи цели две години“.

След като е уволнена, Нинова тръгва по дела, адвокати, прокурори – „получих здравословен проблем със сърцето, лежах по болници, гледах да спася отношениятав къщи, защото съпругът ми и синът ми го понесоха изключително зле. Мъжът ми напусна работата си в митницата, за да е по-близо до мен. Бях излязла извън релси. В училище децата атакуваха сина ми, че майка му е корумпирана! Да не говоря за родителите ми – хора на село, почтени, за тях това беше жесток удар!“.

Адът, продъжил две години. „Гадно е и усещането да ти млъкне телефонът за месеци наред. Знам какво е да звъни нон-стоп 48 часа, знам и какво е да мълчи… Всичките ти приятели да те изоставят от страх или защото не са истински приятели.

Излязох от кошмара, благодарение на самочувствието, че бях права и че истината ще излезе. Партията също ни охули. На пленума казах: „Ще видите, че всичко ще излезе, истината не може да бъде скрита!“

Днес делото е прекратено от Прокуратурата, поради липса на престъпление и Нинова не иска да се връща към този период. Нито да търси възмездие за охулването си. „Вече беше безсмислено. Това е един от големите проблеми в политиката ни – хвърляш някого на глутницата, всички го охулват, после го оправдаят, но след години никой не иска да чуе, че той не е такъв, за какъвто е бил нарочен“.

Не обичам да ме тъпчат

Тогава най-силна опора намира в семейството. „Те не отстъпиха пред натиска, въпреки всичко. Както и мисълта, че съм права. Такава съм и като характер – не обичам да ме тъпчат“.

В такива тежки митове се зарежда от песните на Висоцки. „Този глас ме зарежда, това е мъжественост, енергия, връща ми силите, когато го чуя. Харесвам Висоцки от ученическите ми години. Специално се записах на уроци по китара, за да го пея на ученическите ни компании. А и след като пропуших, гласът ми стана дрезгав и на пеене го докарвам. Но си позволявам да пея и да свиря само в много тесни приятелски компании.“

С битките си през годините натоварва съпруга си и сина си. „Да дойдеш от село във враждебна среда, да търсиш работа, да се докажеш, че можеш… синът ни се роди в една стая в Студентски град – и двамата с баща му бяхме студенти, нямахме пари . Това е ежедневна борба от поляната на село до това, което съм сега“.

Вкъщи Нинова е различна: „Няма нищо общо с жената, която познава обществото в мое лице. Но това го изграждах много дълго време. „Видях, че всички мои битки през годините тежат на хората, които най-много обичам – натоварвам с тях момчетата си. И си наложих вкъщи да съм друга. Да изчистя, да сготвя. Миризмата на домашен боб – това ме връща към детството. Може би компенсирам външната агресия с това да съм жена. Имам нужда да се чуствам жена. Приятно ми е, човешко е. Навън съм някакво желязо…“

Пропушва в Следствието – от тогава по две кутии на ден без спиране!

„Пропуших в Следствието (В перода1996-1997 Нинова работи в Столичната следствена служба – б.а.) на едно дежурство, когато през нощта се разкри убийство. Имаше разчленен детски труп. Беше стресиращо! До този миг не бях и помисляла за цигара. В тази нощ пропуших – цигара от цигара, за една нощ – една кутия. И от тогава – по две на ден без спиране! „

Разделя се с правото за една нощ.

„Водех тежко дело за престрелки между мутренски групировки. Една вечер имах уговорка с мъжа ми и сина ни да излезем след работа заедно и да отидем да му купим нещо. Синът ни бе мъничек. Работех по делото на „Развигор“ и изведнъж отвън пред сградата се изсипаха 30 джипа, цялото кръстовище беше блокирано. Аз трябваше да взема мярка задържане под стража, трима-четирима трябваше да ги пратя в ареста. В това време дойдоха съпругът ми с бебето. Видях ги, обадих им се и им казах веднага да се махат от улицата, за да не ги гледат. Вечерта, като се прибрах вкъщи, мъжът ми ми постави условие – това ли ще е нашият живот, така ли тримата ще живеем, да се крием и да се страхуваме за сина ни? Каза ми да помисля, дали това ще е кариерата ми! Аз помислих и… реших. И напуснах Следствието…Онези години бяха малко страшни. Особено, когато имаш позиция и си водиш делата“.

Нинова признава, че и до днес съжалява, че е напуснала професията на юрист – „назаказателното право е в сърцето ми, вероятно затова в речите ми днес има силен обвинителен уклон“.

Политиката – признание и изпитание

„Разбирам политиката по друг начин. Искам тя да се прави прозрачно и публично и защото се опитвам да давам личен пример за това. По този начин никой не може да ме държи в зависимост от своята воля, пари и власт. Свободен човек съм и като такава, и най-вече като председател на парламентарната група, заставам пред вас“, изправи се преди няколко месеца Корнелия Нинова в емоционално изказване от трибуната в отговор на всички нападки срещу нея.

Не обича игрички и дребни схеми – вътре в партията и навън в обществото. Показа железни нерви и почти строева подготовка по време на консултациите за третия мандат, а после и при съставяне на правителството.

Водеше преговорите като по учебник – със сложени на масата предложения и с отворени сетива да чуе и приеме другото мнение. Говореше за реална политика. На фона на омраза, злоба, агресия, некомпетентност, безскрупулност, лицемерие и циничност.

Огън и жупел – на Нинова няма да ѝ простят

На Нинова няма да й простят, че започна да обновява партията, да я чисти от зависимости, да вади от редиците ѝ „партийните мутри“. Нито вътрешната опозиция, която мишкува и чака момента отново да я разпъва на кръст, нито другите партии за това, че извади БСП на политическата аванссцена и ги накара да се съобразяват с левицата.

Отнесе толква удари, че е учудващо как издържа и нито веднъж не си изпусна нервите. Не се огъна. И до днес изтърпява с достойнство камшиците, които плющат по гърба й, когато отстоява принципите си срещу „завладяната държава“.

Да, няма да ѝ простят! Вероятно и защото е жена и показва хъс за борба и неотстъпчивост от приниципите си, които избраните за най-първите мъже на България показаха, че често губят. В условия на непрекъснати скандали, на фона на войнстваща агресия и некомпетентност в парламента Нинова демонстрира психическа устойчивост, аргументираност в позициите и желание да потушава пожарите около себе си.

Големият победител

Нинова извървя докрай парламентарния път, в който БСП успя да сдържи в нормални граници политическите емоции и да действа най-конструктивно при съставянето на управленското мнозинство.
Няма съмнение – лидерът на БСП е големият победител, освен Кирил Петков и Асен Василев, в сглобената след тежки преговори четворна управленска коалиция. След 12 години извън властта и с едва 26 депутати Нинова успя да вкара отново БСП в държавното управление.

И то през парадния вход. И със завидната роля на „златен ключ” за стабилността на правителството. Истината е съвсем проста – без Нинова и БСП нямаше да има правителство.

Нинова положи неимоверни усилия, за да летигимира БСП като партия на промяната. След изборите през април върху БСП легна клеймото на „партия на статуквото”. Макар че изпълваше площадите на гнева, никой не слагаше левицата в сметките като управляваща процесите на промяната, а пишман-лидери се кълняха, че никога няма да влязат в коалиция със столетницата… И само след шест месеца се оказа, че без „Позитано” 20 успехът на „Продължаваме промяната” няма как да добие властови измерения.

Сега Нинова е пред поредното изпитание – БСП да се докаже във властта като партията на трудовите хора. И тя го прави с първите си стъпки като вицепремиер и министър на икономиката – поведе битка с колекторските фирми и с мобилните оператори. Следват изпълненние на социалните обещания – за възрастите, за младите семейства, за хората в бизнеса. Няма да е лесно, но пък целият ѝ живот показва, че трудностите само я каляват. Така че – да има сили и енергия да доведе до успешен край и тази си амбиция./Епицентър.бг

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук