Депутатът от ГЕРБ Христо Гаджев е специалист по национална сигурност и отбрана, експерт в сферата на отбраната към парламентарната група на ГЕРБ. От 2010 до 2013 година е парламентарен секретар в Министерството на отбраната. По настоящем е член на комисията по отбрана, където се решават едни от най-важните въпроси за родната ни армия.
Днес пък в пленарна зала, със 123 гласа „за”, се даде зелена светлина за закупуване на нови военни самолети и кораби, което да модернизира армията. За това каква точно ще е сделката, има ли възможност за облагодетелстване от нея, както се твърди, и какво е състоянието на военните ни, попитахме Христо Гаджев.
Интервю на Гергана ТАНЕВА
– Поздравления за новите самолети. Доволни ли сте от гласуването?
– Повече от половината народни представители подкрепиха приемането на новия проект. Това даване на зелена светлина за обновяването на армията, за закупуването на 8 до 16 самолета, дава възможност на държавата да започне разговори с трите посочени държави, САЩ и Португалия за F-16, Швеция за Грипен и с Италия за Юрофайтър Тайфун. На базата на тези преговори ще се види кои ще бъдат най-подходящи. Към края на годината ще се върне този избор обратно в Народно събрание, където да бъде ратифициран. Това е един вариант, който минимизира корупцията, тъй като няма обществена поръчка, няма надпревара на фирми, а се сключва договор между държава-държава.
– Защо тогава се чуха коментари, че още преди да са приети тези проекти се знае, че ще закупим самолетите от САЩ и ще заложим на техните F-16?
– За съжаление се чуха много глупости и лъжи от трибуната. Тук е важно да уточним, че става дума за втора ръка изтребители F-16, Юрофайтър Тайфун – втора ръка и Грипен – нови. Немаловажно е и това, което убегна на обществеността, е че ние не само закупуваме тези самолети. Проектът трябва да осигури въоръжението, тренажори и обучение за пилотите, комуникационните системи, така че да са съвместими, трябва да осигури и хангарите, където ще се държат самолетите. Така че не за едната машина, а трябва да се гледа целият пакет.
– Да разбираме, че в тази сума от 1,5 млрд. лева се включва всичко това?
– Всичко това трябва да бъде планирано в рамките на тези средства. Конкретно проблемът по-скоро е в натиска, който има в продължение на десетилетия сигурно вече, за запазване на сегашната система и поддръжка на старите съветски самолети. Което излиза и много по-скъпо за нашата страна да поддържаме, а и поставя в зависимост авиацията ни от страна на РСК МиГ. Имаше няколко изказвания, които буквално боравеха с данни, дадени им от РСК МиГ и това е необяснимото, защото той е основен монополист във въздушната ни сигурност. Колкото до новите самолети, те са многоцелеви. В един полет могат да извършват операции по прихващане на друг самолет и по поддръжка, както на морски цели, така и на сухоземни цели. Нещо, което МиГ-29 не може да направи, и за това в момента поддържаме и МиГ-29 и Су-25. МиГ-29 е въздушният прихващач, а Су-25 е за сухоземните цели. Реално, с един самолет нов тип сменяме цялата система, която имаме. Само поддръжката на МиГ-29 и частичната му модернизация, така че той да бъде сравнително съвместим със съвременните стандарти, струва около 1,7 млрд. лева. И това е само за да може да има някаква съвместимост. Освен това навигационните системи на многоцелевите изтребители са в самия самолет, докато на руските те са на земята. Тоест един МиГ-29 се насочва от земята, а при другите – пилотът има свободата на действие и той може на място да прихване целта и да направи преценка, без „очите му да са на земята”, така да се каже.
– Чуха се не едно и две изказвания в зала, че нямаме пилоти, които да управляват новите самолети, тоест с това се обезсмисля тяхното закупуване?
– За всяка една нова машина се обучават конкретно за нея. Пилотите, които са обучавани за един самолет, ще трябва да преминат ново обучение за съответния нов, защото това не е като при колата. За това и обучението на тези пилоти е включено в цената, както и тренажорите.
В момента ние не разполагаме с тренажори и се налага нашите да ползват такъв в Сърбия. Което оскъпява много подготовката, а тя е едно от най-скъпите неща, които държавата плаща по принцип. Затова е важно да се поддържа офицерския състав и да се запази на работа, защото през годините в него са инвестирани стотици хиляди левове, за да бъде на нивото, на което трябва да бъде. И е грехота само заради неуредици и стари самолети те да напускат. Голяма част от мотивацията им е да имат въоръжение и то да е на ниво. Днес не стана дума по време на дебатите, но ракетите за МиГ-29 са с изтекъл срок на годност от 1999 година. Оттогава-насам, с риск за живота си, нашите военнослужещи от ВВС сами ги ремонтират и сами им удължават срока.
– Как е възможно сами да ги ремонтират?
– Проверяват ги дали са годни, отварят ги. Това е защото държавата от 1999 година не е закупила нови ракети.
– А това не е ли работа на руснаците от които сме закупили самолетите?
– Това е един от основните проблеми, не само за ракетите, но и за поддръжката на двигатели, на така наречените кутии за самолетни агрегати. Първият път когато се повдига темата за нови самолети е в началото на 2000 година и го прави военното ръководство. Проблемът е, че този разговор е за много пари. Всеки един отлага даването на тези пари, тъй като е имало други приоритети. В един момент обаче един такъв разговор не може да бъде отлаган.
– Г-н Борисов заяви, че тези пари ще бъдат взети от парите, събрани от контрабанда, които са повече от 3 млрд. лв.
– В момента държавата се съвзема от кризата, която ни беше обзела. Вече има и ръст на вътрешния брутен продукт и тази оптимистична картина, която виждаме за следващите години ни дава смелостта да прибегнем до тези отдавна отлагани стъпки.
– В тази сума влиза и въпросният кораб.
– Първият проект за този кораб е от 2005 година. Тогава се стигна до сделката с френските корвети, а сделката пропадна точно поради липсата на пари. В момента вече се възроди тази идея. Проблема на флота и което контра адмирал Петев посочи в комисия, е че в момента има две фрегати, едната от които се ползва общо взето за резервни части. Има и три руски минноносци които са половината флот и съвсем скоро трябва да излязат от употреба, защото са на по 40 години.
– Всичко което казвате звучи много страшно и допотопно?
– Именно. Защото, ако не се вземат нови кораби, целият ни флот ще остане с два кораба. За това трябва да се изградят два нови бойни кораба, които да изпълняват задачите си. Това не отрича обновяването на фрегатите, но дори и когато бяха купувани, те бяха стари. Сделката ако не се лъжа беше 2006 година беше за три стари фрегати, един миноносец за 100 и няколко милиона лева.
– Всичко което казвате е така, факт е, че армията ни има нужда от обновяване. Факт е, че министър Ненчев беше забъркан в много скандали, както и неговото министерство. Може ли това да е причината да се говори, че и тук ще има корупционни сделки?
– В крайна сметка дебатите бяха с политически отзвук. Винаги опозицията използва случая, особено когато става дума за една голяма тема, за трупане на политически дивиденти. Чест прави на бившия министър Ангел Найденов, който първо че гласува „за”, второ изрази несъгласие и недоумение защо групата му гласува против, просто защото е опозиция, когато всички знаят, че това е нещо добро. Нещо за което и той е работил да се случи. Колкото до личността на министър Ненчев, ние подкрепяме неговите действия, той е част от един екип, който е работил по тези проекти, заедно с военното ръководство на отбраната. Както видяхте, генералите и адмиралите ни бяха тук и застанаха с лицата си. Това е проект на Министерски съвет и най-вече на Министерство на финансите, защото все пак някой трябва да каже откъде ще дойдат парите. Защото, ако ни питате нас от комисията по отбрана, и това е малко, бихме искали много повече да се случи.
– Доволни ли сте от засиления интерес? Дебатите продължиха 4 часа, без особени скандали, като изключим Атака.
– Няма как да не сме доволни, че видяхме такава ангажираност към проблемите и че дебатите не бяха опростачени. С изключение на едно две изказвания, останалите се изказваха експертно и със загриженост към армията. За съжаление армията не е от злободневните теми на обществото. Хубаво е да се случват такива дебати, за да се видят какви са проблемите. Един типичен пример, колко темата е извън обещственото внимание, е, как в един от сутрешните блокове цял ден се занимаваме със закона за радиото и телевизията. А за двата огромни проекта, които ще гарантират бъдещето на армията нямаше и дума, което наистина е много тъжно./ПИК